Съдбовният кораб [bg]

Бакът никога не се бе намирал по-далеч. Алтея се движеше като насън. Въздухът около нея беше замръзнал, но ако се подпреше на него, той поддаваше с прекалена лекота. С усилие си запроправя път надолу по коридора, опряла рамо в стената. Достигна откритата палуба — тя се простираше с левги напред. Алтея се осмели се да излезе насреща ѝ. Тогава до нея се появи Джек и хвана ръката ѝ. Без да продума, тя се облегна на нея и започна да изминава разстоянието крачка по крачка.

Сълзи опариха очите ѝ. Чувстваше се сякаш, освен че изминава разстояние, върви и през времето. Най-накрая обръщаше гръб на глупавите решения и се насочваше към мястото, за което бе предопределена. Беше изгубила Брашън и горкия Парагон, и всички, които бяха дошли с тях толкова далеч. Кенит беше изтормозил тялото ѝ, корабът ѝ още беше в ръцете му, но някак, ако просто успееше да достигне бака и да се взре още веднъж в очите на Вивачия, щеше да се справи с всичко. Нямаше да боли по-малко, скръбта нямаше да се уталожи, но в живота ѝ все още щеше да има нещо, заслужаващо си усилието да живее.

Този кучи син Кенит продължаваше да стои на бака. Имаше наглостта да погледне надолу към нея и да ѝ се усмихне приветствено. Отдръпна се от стълбата, щом тя я достигна. Вероятно знаеше, че ако стои твърде близо, тя ще се опита да го дръпне и да му счупи врата.

— Сега премести другия си крак — тихо каза Джек. — Повдигни го до следващото стъпало.

— Какво? — За какво говореше тя?

— Ето — предложи помощта си Джек и ненадейно Алтея се почувства повдигната и избутана нагоре по стълбата. Тя задрапа леко по нея, хвана се, а после Джек безцеремонно я избута през останалата част от разстоянието до горе. Алтея изпълзя на бака на ръце и колене, като знаеше, че поради някаква причина това не беше добре, но не можа да измисли друг начин да се справи. Тогава до нея застана Джек и я вдигна на крака.

— Пусни ме — открито ѝ каза Алтея. — Искам да отида сама.

— Не си добре — съчувствено каза Кенит. — Не те държа отговорна за нищо от това.

— Копеле — заплю го тя и си помисли, че се беше преместил по-близо. Замахна към него и изведнъж той се озова обратно там, където се беше намирал през цялото време, страхливецът. — Все още възнамерявам да те убия — обеща му тя, — но не където ще кървиш върху палубата ми.