Съдбовният кораб [bg]

Онова, в което някой отчаяно се опитва да повярва, става истина.

— Ще ти покажа доказателството си. Ще ти доведа Алтея и Джек. Сама ще видиш, че под моята грижа не им се е случило нищо лошо. Алтея може да се е сдобила с няколко синини, но — той се изкикоти омаловажително, — вероятно по-малко, отколкото тя ми направи на мен. Не е едра, но е духовита.

Бледа усмивка изникна на лицето на кораба.

— Такава е. Винаги е била такава. Ще я доведеш тук?

— Незабавно — обеща той. Извъртя глава в момента, в който Уинтроу се качи на бака. Кенит наблюдаваше лицето му, докато зърваше за първи път преобразената фигура. Тъмните му очи, така разтревожени преди малко, светнаха. Жизнеността се върна на лицето му, вливайки се в него сякаш беше пробуждаща се ваяна статуя. Той нетърпеливо се спусна напред. Кенит залитна да застане между тях. Така нямаше да стане. Корабът беше негов; не можеше да позволи на Уинтроу отново да предяви претенции към нея.

Кенит бързо извади връзка ключове от джоба си.

— Ето, момче — извика и ги хвърли. Ключовете проблеснаха под светлината на корабния фенер, преди Уинтроу да ги хване. Погледите им се срещнаха, радостната светлина в очите му, породена от Вивачия, помръкна. Отправи към Кенит необичайно преценяващ поглед. Кенит го разчете ясно. Уинтроу се чудеше на кого да вярва. Пиратът го подмина. Да се чудиш не беше да знаеш. Късметът му все още беше с него. Огледа момчето сред тъмнината. С мъка се зачуди дали би могъл да се раздели с Уинтроу, ако му се наложеше. Идеята го порази. Но ако Уинтроу го принудеше, трябваше да бъде направено така, че да не изложи на риск късмета си или да отчужди екипажа от себе си. Може би можеше да умре в самоотвержена служба на Кенит. Това сигурно можеше да се уреди. Можеше да се отрази вдъхновяващо на екипажа да стане свидетел на подобна отдаденост. Погледна към него, като вече го оплакваше, след което се стегна за жестокостите на живота.

— Уинтроу — извика сърцато Кенит. — Както виждаш, Вивачия отново е сред нас. Тя желае да види леля ти Алтея. Придружи нея и Джек до бака, моля. Погрижи се да им е удобно, докато са тук. Самият аз ще се погрижа старата стая на Алтея да бъде по-подходящо пригодена за двете им. — Той отново се обърна към кораба, но думите му бяха предназначени и за Уинтроу. — Ще направя всичко по силите си да им е удобно. В идните дни ще видиш, че те са мои почетни гости, а не затворници.