Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Приклекна пред началника си. Хладният дъжд го удряше по гърба.

— Господин генерал, хората са оставени вън от стана.

Урко бавно вдигна глава.

— Какво?

— Всички редовни талийски войници. Държат ги навън.

— Какво?

Урко подскокна и погледна в косо падащия мъглообразен дъждец. Отиде до стената от колове, хвана се за нея и викна на един гвардеец:

— Доведи ми началника си! Веднага!

— Не е нужно — донесе се някакъв глас откъм дъжда. Приближи се тъмна, придружавана от гвардейци фигура. Улен примижа и разпозна мощната бронирана снага на Корболо Дом.

— Урко и Картарон Черупката — викна той и се спря на стената от колове. — Амарон, Ухиления, Нок, Въслата… Имаш ли някаква представа какво значи да пораснеш в Нап в сянката на такива имена?

— Финир да го отнесе дано! Хората ми са извън стана с това чудовище на свобода — по чия заповед?

— Моя.

— Ти! — един кол се строши в юмрука на Урко.

— Убий ме и хората ти със сигурност ще умрат!

Урко се спря, а раменете му мърдаха под подплатената дреха.

— Неизвестност — продължи Корболо. — Ти обрече всички на неизвестност. Можеш ли да се сетиш за името на някой напанец от последните поколения?

— Моят праплеменник Толип.

— Е, ето че едно ново име затъмни твоето. Всички на острова и в Империята най-после ще произнасят това ново име — Корболо Дом, Меч на Империята. Справедливо и подобаващо е най-накрая да те победи един съотечественик — напанец.

— Бих казал, че това просто бе решението на Опонн. Обратите на войната. Слушай, пусни хората вътре… аз ще обезпеча тяхното сътрудничество.

— Победеният ще се позове на съдбата, нали?

— А победителят няма, нали така?

Урко сви рамене и преглътна още думи. Най-накрая попита:

— Какво искаш от мен?

Корболо се изправи и нагласи многото си одежди под дъжда.