Гаснещ зрак [bg]

— Говори за себе си — каза Реш. — Аз смятам да стоя в тази шарка Терондай, да видя пътя, който предлага, и ако мога, да тръгна по него.

— А ако си нежелан? — попита го Финара.

Реш ѝ се усмихна, белите му зъби блеснаха в тъмната брада.

— Ще имам майстор с меча до себе си.

Тя го зяпна.

— Очакваш да те придружа? В някое непознато магическо селение? — Поклати глава. — Не знам кое ме плаши повече, твоята самонадеяност или вярата ти, че мечът ми може да те защити.

— Не съм толкова склонен да рискувам с такова пътуване — каза Капло. — Но ако ме помолиш, приятелю, ще пазя другия ти фланг.

Тя кипна:

— Тогава какво търсиш, Капло Дриим? Изрече толкова дръзки думи преди, както си спомням.

— Не мога да ти отговоря, капитане — отвърна Капло. — Виждате перчене, но уверявам ви, объркан съм.

Признанието му изостри погледа ѝ, но лицето на убиеца остана скрито в грубата му вълнена качулка. Финара погледна Реш и видя, че се мръщи.

— Магьоснико, не е ли време шейките да изберат? Вашият бог е мъртъв. Заявявате своя неутралитет и истината за желанието ви прави самата ви кожа сива. Но дори и да не коленичите пред Майка Тъма, лорд Урусандер със сигурност ви е обявил за враг на владението — ако лиосаните спечелят тази война, няма да има място за шейките.

— Нека Урусандер се изправи срещу монасите, ако желае — изсумтя Капло.

— Тогава защо не ги съберете и да се съюзите с лорд Аномандър и неговите андии?

— И да се поставим в сянката на благородниците? — отвърна Капло. — Каква благодат са ни давали те изобщо някога? Кажете ми за Домашните мечове, които излязоха от замъците, за да помогнат в защитата на Отрицателите от леса! Не, те бяха напълно съгласни с онова избиване…

— Както и вие и вашите монаси!

— За наш срам — призна Реш. — Подчинени сме на заповедите на Върховните преосвещенства. Не изглежда вероятно да променят позицията си дори Аномандър да дойде с призив пред портите на Янис.

Финара изруга наум. „Всички са глупаци. Няма по-голям изменник на разума от неоправданата гордост!“

Отпред ги чакаше главната порта на града. Самотен страж стоеше отстрани на открития пасаж.

Щом стигнаха до входа, Реш извърна леко коня си. Наведе се леко от седлото, сякаш очакваше стражът да ги спре или най-малкото да ги попита за намерението им, но младият мъж просто им махна да минат.

Финара Стоун си пое дъх, готова да го нахока, но Капло се пресегна и я хвана точно под рамото. Предупредителното стискане я накара да замълчи, докато минат през прохода покрай стража, а след това убиецът я пусна.

Скритото под качулката лице се извърна към нея.

— Едва ли е имал възможност да спре идването на дракона, капитане. Да вдигне копие или да посегне за меча на колана си. — Махна пренебрежително с ръка. — Някои събития могат да направят всички ни нищожни, смирени в себе си. Освен това двама от нас сме жреци, дошли в град на жреци и жрици. И най-сетне, кожите ни не са бели.