Гаснещ зрак [bg]

— Тогава ти благодаря, Елейнт. Но все пак се чудя, защо си направи труда?

— Станала съм любопитна от актове на любов, все едно по каква пътека поемат — в края на краищата в такова състояние си сляп и можеш само да се препъваш неволно. Вашите тайсти ме интересуват. Груби, необуздани, сякаш драконова кръв се е задържала във вашата.

— Ако наистина е тъй — продължи драконът и бавно разпери криле, — то вашата гражданска война не е изненада.

— Чакай! — извика Ендест Силан. — Това ли е всичко, което ще ни дадеш? Къде отиваш? Какво е името ти?

— Въпроси! Няма да пътувам далеч, но не гледай към мен за помощ. Любовта е само вкус, не повече и не по-малко изкусителен от горчивата болка или киселото съжаление. Все пак тя… изкушава. — Драконовите криле бяха вече напълно изпънати, издути от недоловими ветрове, а ноктите се изтръгнаха от здравата хватка в камъните, сякаш единствено те бяха задържали съществото на земята. — Отдавам ти, Ендест Силан — чието сърце е твърде голямо, чиято душа започва да съзнава своята безграничност, — моята любов. Този път, за да сдържа екстаза ти, опирам пръст на устните ти. Следващия път може на теб да се падне да сториш същото… Името ми е Силана. Решиш ли да ме подириш, намери ме пред портата на страстта, където се знае, че обитавам. Любопитна и… както винаги… изкусена.

Драконът се надигна без усилие, а въздухът, който блъсна жреца, беше гъст и наситен с магия, остра и пареща като силна подправка на езика.

Щеше да е паднал на колене, но по някакъв начин Майка Тъма го спря. Той остана прав, загледан към небето, докато драконът чезнеше в ниските облаци, а тълпата негови следовници се втурна към него и заизсипва въпросите си в оглушителен хор. Но той ги пренебрегна. Разтреперан, затвори очи. Кръв закапа от ръцете му, щом Майка Тъма заплака с него, като жена с разбито сърце.