Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Щеше да ти направи по-голяма услуга, ако беше разговарял с теб дискретно, в клуба. — Не разбирам как можеш да си падаш по такъв долнопробен селяндур като Уилямс. Поразрових еднодруго за него. Майка му е била прислужница. — Тя е може би най-впечатляващата жена, която познавам. — Надявам се, даваш си сметка, че никой не знае кой е истинският му баща. „Това пък е възможно най-голямата ирония“, помисли си Дейзи, обаче отговори:
— Аз знам кой е баща му.
— Кой?
— Бъди сигурен, че няма да ти кажа.
— Ето ти на!
— Този разговор не ни води никъде, нали?
— Така е.
— Вероятно просто трябваше да се обърна към адвокат, който да се свърже с теб.
Дейзи стана и тъжно добави:
— Някога те обичах, Бой. Ти беше забавен.
Съжалявам, че не ти бях достатъчна. Желая ти щастие. Надявам се да намериш жена, която ти подхожда повече, и нека тя ти роди много синове. Ще се радвам за теб, ако това стане.
— Е, няма да стане.
Дейзи тъкмо тръгваше към вратата, но се обърна.
— Защо говориш така?
— Получих доклада на доктора, при който ходихме заедно. Дейзи беше забравила за прегледа. След раздялата това нямаше значение за нея.
— Какво казва?
— С теб всичко е наред — можеш да родиш цяло кучило. Но аз не мога да стана баща. Заушката при възрастните понякога причинява безплодие и точно това е станало с мен.
Бой горчиво се засмя и продължи:
— Всички проклети шваби стреляха по мен с години, а ме свалиха тримата сополанковци на викария.
На Дейзи й домъчня за него.
— О, Бой, наистина съжалявам да го чуя.
— Е, има да съжаляваш още повече, понеже няма да ти дам развод.
Изведнъж тя изстина.
— Какво искаш да кажеш? Защо не?
— Защо да се главоболя? Не искам да се женя повторно. Не мога да имам деца. Синът на Анди ще ме наследи.
— Но аз искам да се омъжа за Лойд!
— И защо очакваш да ме е грижа? Откъде накъде той ще има деца, когато аз не мога да имам? Дейзи беше смазана. Нима щастието щеше да й бъде отнето, тъкмо когато изглеждаше толкова близко?
— Бой, не е възможно да говориш сериозно!
— Никога през живота си не съм бил по-сериозен.
— Но Лойд иска да има деца! — възрази Дейзи с изтерзан глас. — Да беше помислил за това, преди да спи с чужда жена. — Добре тогава — предизвикателно отвърна Дейзи. — Аз ще се разведа с теб.
— На какво основание?
— Изневяра, разбира се.
— Обаче нямаш доказателства.
Тя тъкмо щеше да отговори, че това няма да представлява трудност, когато Бой се ухили злонамерено и уточни: — И аз ще се погрижа да не успееш да се сдобиеш с такива.
С все по-голям ужас Дейзи осъзна, че той може да го направи, ако е бил достатъчно дискретен в авантюрите си.
— Но ти ме изхвърли!
— Ще кажа на съдията, че винаги си добре дошла да се върнеш У дома.
Дейзи се помъчи да не заплаче и отчаяно продума:
— Не съм и помисляла, че може така да ме мразиш.
— Нима? Е, сега вече знаеш много добре, че мога.
V
Лойд Уилямс пристигна в дома на Бой Фицхърбърт на „Мейфеър“ късно сутринта, когато стопанинът би трябвало да е трезвен. Съобщи на иконома, че е майор Уилямс, далечен роднина. Смяташе, че си струва да опита един мъжки разговор. Той приемаше, че Бой няма искреното желание да прекара остатъка от живота си в преследване на отмъщение. Лойд беше облечен в униформа, понеже се надяваше да предизвика отношение като между братя по оръжие. Здравият разум би трябвало да надделее. Икономът го въведе в дневната. Бой четеше вестник и пушеше пура. Отне му малко време да осъзнае кой е посетителят.
— Ти! Можеш веднага да се разкараш оттук!
— Дойдох да те помоля да дадеш развод на Дейзи.
— Вън — отвърна Бой и се изправи.
Лойд рече:
— Забелязвам, че се заиграваш с идеята да ме удариш, затова честно те предупреждавам. Няма да е толкова лесно, колкото си представяш. Малко съм по-дребен от теб, обаче се боксирам в полусредна категория и съм спечелил доста мачове.
— Не смятам да си цапам ръцете с теб.
— Правилно решение. А ще премислиш ли за развода?
— Твърдо не.
— Има едно нещо, което не знаеш — продължи Лойд. — Питам се дали няма да промени намеренията ти. — Съмнявам се. Но давай, продължавай. Така и така си тук, казвай.
Бой седна, без да предложи стол на Лойд.
„Е, отговорността си е твоя“, помисли Лойд.
Извади от джоба си помътняла кафеникава фотография. — Бъди така любезен, виж този мой портрет — каза той и остави снимката на масичката до пепелника.