Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 290 291 292 293 294 295 296 297 298 ... 384
Перейти на страницу:

Бой я взе.

— Това не си ти. Човекът изглежда като теб, обаче униформата е от времето на кралица Виктория. Навярно това е баща ти.

— Всъщност е дядо ми. Обърни я.

Бой прочете надписа на гърба и презрително рече:

— Лорд Фицхърбърт?

— Да. По-предишният лорд, твоят дядо. И моят. Дейзи намери фотографията в Тай Гуин.

Лойд пое дълбоко дъх и добави:

— Казал си на Дейзи, че никой не знае кой е баща ми. Е, аз мога да ти кажа. Лорд Фицхърбърт. Ти и аз сме братя.

Зачака отговора на Бой.

— Това е нелепо! — разсмя се Бой.

— И аз така реагирах, когато ми казаха за пръв път.

— Е, изненада ме, трябва да призная. Очаквах да излезеш е нещо по-добро от тази абсурдна измислица. Лойд се бе надявал, че това откритие ще разтърси Бой и ще го накара да мисли по-различно, обаче засега не вършеше работа, Все пак, продължи да привежда доводи. — Хайде, Бой, нима не е възможно? Не стават ли такива неща в господарските домове открай време? Слугините са хубавички, младите господа са буйни и така природата си казва думата. Когато се роди дете, работата се потулва. Моля те, не се преструвай, не нямаш представа. — Несъмнено, често се случва — отговори Бой. Увереността му беше поразклатена, но той продължаваше да се надува. — Мнозина обаче претендират, че са роднини на аристократи. — Я стига — пренебрежително рече Лойд. — Аз не искам връзки с аристокрацията. Не съм някой чирак-манифактурист, който си въобразява, че е принц. Произлизам от семейство на изтъкнати политици социалисти. Дядо ми по майчина линия е сред основателите на Съюза на миньорите в Южен Уелс. Последното, от което има нужда, е незаконна връзка с един пер от партията на торите. Това е крайно смущаващо за мен.

Бой се разсмя отново, вече не толкова убедено.

Ти се смущаваш! Ето това е снобизъм наопаки.

— Защо да е наопаки? Доста по-вероятно е аз да стана премиер, а не ти. Лойд си даде сметка, че и двамата се перчат, а не това беше целта му. — Няма значение. Опитвам се да те убедя, че не можеш цял живот да ми отмъщаваш, пък дори и само затова, че сме братя. — Продължавам да не ти вярвам — отговори Бой, остави снимката и си взе пурата. — И аз в началото не вярвах — не се предаваше Лойд. Заложено беше бъдещето му. — После ми изтъкнаха, че майка ми е работила в Тай Гуин, когато е забременяла, че винаги е отговаряла уклончиво кой е бащата на детето й, и че малко преди раждането ми някак се е сдобила с пари да купи къща с три спални в Лондон. Аз й изложих подозренията си и тя призна истината.

— Смехотворно е.

— Обаче знаеш, че е вярно, нали?

— Не знам нищо подобно.

— Знаеш. В името на братството ни, няма ли да постъпиш достойно?

— Определено не.

Лойд разбра, че няма да спечели. Беше съкрушен. Бой имаше властта да провали живота му и беше решен да я използва.

Взе фотографията и си я прибра.

— Ще попиташ баща ни. Няма да успееш да се удържиш. Ще трябва да узнаеш.

Бой изсумтя презрително.

Лойд си тръгна с думите:

— Убеден съм, че той ще ти каже истината. Всичко хубаво, Бой. Излезе и затвори подире си.

Шестнадесета глава

1943 година (II)

I

Полковник Алберт Бек беше ранен в белия дроб от руски куршум през март четиридесет и трета, при Харков. Извади късмет — един военен лекар успя да дренира дроба и да го възстанови. Просто му спаси живота. Отслабналият от кръвозагубата и от инфекцията — инфекциите бяха почти неизбежни — Бек беше натоварен на влака за дома и така се озова в берлинската болница, където работеше Карла. Полковникът беше корав и жилав мъж, малко над четиридесет години, преждевременно оплешивял. Яката му брадичка стърчеше като носа на викингски кораб. Когато за пръв път разговаря с Карла, Бек бе упоен и трескав и поради тази причина — крайно недискретен.

— Ние губим войната — рече той.

Карла веднага застана нащрек. Всеки недоволен офицер беше потенциален източник на информация. Затова тя небрежно отвърна: — Във вестниците пише, че скъсяваме линията на Източния фронт. — Ще рече — отстъпваме — изсмя се презрително полковникът.

Карла продължи да го подпитва.

— Пък и в Италия нещата са зле.

Италианският диктатор Бенито Мусолини, най-важният съюзник на Хитлер, бе паднал от власт. — Помните ли тридесет и девета и четиридесета година? — с носталгия отвърна Бек. — Какви времена бяха тогава. Очевидно той не беше в плен на някаква идеология, може би дори не беше политически ангажиран. Беше обикновен родолюбив войник, който е престанал да се самозалъгва.

1 ... 290 291 292 293 294 295 296 297 298 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)