Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Бой я взе.
— Това не си ти. Човекът изглежда като теб, обаче униформата е от времето на кралица Виктория. Навярно това е баща ти.
— Всъщност е дядо ми. Обърни я.
Бой прочете надписа на гърба и презрително рече:
— Лорд Фицхърбърт?
— Да. По-предишният лорд, твоят дядо. И моят. Дейзи намери фотографията в Тай Гуин.
Лойд пое дълбоко дъх и добави:
— Казал си на Дейзи, че никой не знае кой е баща ми. Е, аз мога да ти кажа. Лорд Фицхърбърт. Ти и аз сме братя.
Зачака отговора на Бой.
— Това е нелепо! — разсмя се Бой.
— И аз така реагирах, когато ми казаха за пръв път.
— Е, изненада ме, трябва да призная. Очаквах да излезеш е нещо по-добро от тази абсурдна измислица. Лойд се бе надявал, че това откритие ще разтърси Бой и ще го накара да мисли по-различно, обаче засега не вършеше работа, Все пак, продължи да привежда доводи. — Хайде, Бой, нима не е възможно? Не стават ли такива неща в господарските домове открай време? Слугините са хубавички, младите господа са буйни и така природата си казва думата. Когато се роди дете, работата се потулва. Моля те, не се преструвай, не нямаш представа. — Несъмнено, често се случва — отговори Бой. Увереността му беше поразклатена, но той продължаваше да се надува. — Мнозина обаче претендират, че са роднини на аристократи. — Я стига — пренебрежително рече Лойд. — Аз не искам връзки с аристокрацията. Не съм някой чирак-манифактурист, който си въобразява, че е принц. Произлизам от семейство на изтъкнати политици социалисти. Дядо ми по майчина линия е сред основателите на Съюза на миньорите в Южен Уелс. Последното, от което има нужда, е незаконна връзка с един пер от партията на торите. Това е крайно смущаващо за мен.
Бой се разсмя отново, вече не толкова убедено.
— Ти се смущаваш! Ето това е снобизъм наопаки.
— Защо да е наопаки? Доста по-вероятно е аз да стана премиер, а не ти. Лойд си даде сметка, че и двамата се перчат, а не това беше целта му. — Няма значение. Опитвам се да те убедя, че не можеш цял живот да ми отмъщаваш, пък дори и само затова, че сме братя. — Продължавам да не ти вярвам — отговори Бой, остави снимката и си взе пурата. — И аз в началото не вярвах — не се предаваше Лойд. Заложено беше бъдещето му. — После ми изтъкнаха, че майка ми е работила в Тай Гуин, когато е забременяла, че винаги е отговаряла уклончиво кой е бащата на детето й, и че малко преди раждането ми някак се е сдобила с пари да купи къща с три спални в Лондон. Аз й изложих подозренията си и тя призна истината.
— Смехотворно е.
— Обаче знаеш, че е вярно, нали?
— Не знам нищо подобно.
— Знаеш. В името на братството ни, няма ли да постъпиш достойно?
— Определено не.
Лойд разбра, че няма да спечели. Беше съкрушен. Бой имаше властта да провали живота му и беше решен да я използва.
Взе фотографията и си я прибра.
— Ще попиташ баща ни. Няма да успееш да се удържиш. Ще трябва да узнаеш.
Бой изсумтя презрително.
Лойд си тръгна с думите:
— Убеден съм, че той ще ти каже истината. Всичко хубаво, Бой. Излезе и затвори подире си.
Шестнадесета глава
1943 година (II)
I
Полковник Алберт Бек беше ранен в белия дроб от руски куршум през март четиридесет и трета, при Харков. Извади късмет — един военен лекар успя да дренира дроба и да го възстанови. Просто му спаси живота. Отслабналият от кръвозагубата и от инфекцията — инфекциите бяха почти неизбежни — Бек беше натоварен на влака за дома и така се озова в берлинската болница, където работеше Карла. Полковникът беше корав и жилав мъж, малко над четиридесет години, преждевременно оплешивял. Яката му брадичка стърчеше като носа на викингски кораб. Когато за пръв път разговаря с Карла, Бек бе упоен и трескав и поради тази причина — крайно недискретен.
— Ние губим войната — рече той.
Карла веднага застана нащрек. Всеки недоволен офицер беше потенциален източник на информация. Затова тя небрежно отвърна: — Във вестниците пише, че скъсяваме линията на Източния фронт. — Ще рече — отстъпваме — изсмя се презрително полковникът.
Карла продължи да го подпитва.
— Пък и в Италия нещата са зле.
Италианският диктатор Бенито Мусолини, най-важният съюзник на Хитлер, бе паднал от власт. — Помните ли тридесет и девета и четиридесета година? — с носталгия отвърна Бек. — Какви времена бяха тогава. Очевидно той не беше в плен на някаква идеология, може би дори не беше политически ангажиран. Беше обикновен родолюбив войник, който е престанал да се самозалъгва.