Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Истина е.
— Добре. Понеже не ми се иска да се събудя точно сега.
— А аз искам да останем така завинаги.
— Добра идея, обаче не мога да лежа неподвижен още дълго — отговори Лойд и се размърда.
— Ако продължаваш, ще свърша.
Така и стана.
След това лежаха дълго в леглото и разговаряха.
Лойд имаше двуседмична отпуска.
— Остани да живееш при мен — предложи Дейзи. — Можеш да посещаваш родителите си всеки ден, но през нощта те искам при мен.
— Не бих желал да навредя на репутацията ти.
— Този кораб отплава. Лондонското добро общество ме отхвърли вече. — Знам — отговори Лойд. Той беше телефонирал на Етел от гара „Ватерлоо“ и тя му разказа за раздялата на Дейзи и Бой, след което му даде адреса на новото жилище на младата жена. — Трябва да вземем някои предпазни мерки — продължи той. — Ще купя кондоми. Или пък ти би искала спирала? Какво мислиш?
— Искаш да си сигурен, че няма да забременея?
Дейзи осъзна, че гласът й е прозвучал малко тъжно. Лойд също го долови. — Не ме разбирай погрешно — отвърна той и се надигна на лакът. — Аз самият съм незаконнороден. Бях лъган за това кои са родителите ми, а когато узнах истината, преживях ужасен шок.
Гласът му леко потрепна от вълнение.
— Никога няма да подложа децата си на това. Никога.
— Няма да се налага да ги лъжем.
— И да им кажем, че всъщност не сме женени? Че ти си омъжена за друг?
— Не виждам защо не.
— Само помисли как ще ги тормозят в училище.
Дейзи не беше убедена в това, обаче разбираше, че проблемът е важен за Лойд.
— И какъв е твоят план? — попита тя.
— Искам да имаме деца. Но когато сме женени. Един за друг.
— Разбрах. Значи…
— Трябва да почакаме.
Мъжете бавно схващаха намеци.
— Аз не съм от момичетата, които много спазват традициите, но все пак има някои неща… Най-сетне Лойд разбра какво цели тя.
— О. Добре. Чакай малко.
Той коленичи на леглото.
— Дейзи, скъпа…
Тя избухна в смях. Лойд изглеждаше доста комично — в пълна униформа и провиснал навън член.
— Мога ли да те снимам така? — попита Дейзи.
Лойд погледна надолу.
— Извини ме.
— Не. Не смей да го прибираш. Стой както си и кажи каквото си намислил.
— Дейзи, скъпа, съгласна ли си да станеш моя жена? — попита той с усмивка.
— Веднага.
Отново легнаха и се запрегръщаха.
Не след дълго приятното ново усещане от миризмата на Лойд поотслабна. Влязоха под душа заедно. Дейзи го насапуниса от горе до долу, като невинно се забавляваше от смущението му при докосването на най-интимните му части. Изми косата му с шампоан и изтърка с четка мръсните му крака. Вече чист, Лойд настоя и той на свой ред да измие Дейзи, но стигна само до гърдите и се наложи отново да се любят. Този път останаха прави под струите гореща вода. Явно Лойд временно беше забравил презрението си към забременяването преди сватбата, а Дейзи не я беше грижа. След това Лойд застана пред огледалото да се обръсне. Дейзи се загърна в голяма хавлия, приседна на капака на тоалетната и го загледа.
— Колко време ще ти отнеме да получиш развод?
— Не знам. Най-добре да говоря с Бой.
— Не днес обаче. Искам да си моя през целия ден.
— Кога ще идеш да видиш родителите си?
— Може би утре.
— Значи ще отида при Бой по същото време. Искам това да приключи час по-скоро.
— Добре. Така да бъде.
IV
Дейзи се чувстваше малко странно, влизайки в къщата, където беше живяла е Бой. Допреди месец тази къща беше нейна. Можеше да идва и да си отива, когато пожелае, и да влиза навсякъде, без да иска предварително разрешение. Слугите послушно изпълняваха всичките й нареждания. А сега тя беше чужда тук. Остана с шапка и ръкавици и последва стария иконом в дневната. Бой нито й подаде ръка, нито я целуна. Придаде си изпълнен със справедливо презрение вид. — Още не съм наела адвокат — рече Дейзи и седна. — Исках първо лично да говоря с теб. Надявам се да успеем да приключим с това без омраза. В крайна сметка, нямаме деца, за които да воюваме помежду си. Освен това и двамата разполагаме с достатъчно пари.
— Ти ме предаде! — възрази Бой.
Дейзи въздъхна. Очевидно нямаше да се получи така, както тя се беше надявала.
— И двамата изневерихме. Ти го направи пръв.
— Ти ме унизи. Цял Лондон разбра!
— Наистина опитах да те спра, за да не излезеш глупак онзи път в „Кларидж“. Но ти беше твърде зает да ме унижаваш! Надявам се да си ступал гнусното маркизче.
— Как бих могъл? Той ми направи услуга.