Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
III
Дейзи нае апартамент на „Пикадили“. Жилището имаше голяма баня в американски стил, с душ. Имаше и две отделни тоалетни, едната за гости — неуместна екстравагантност в очите на повечето англичани. За щастие, парите не бяха проблем за Дейзи. Дядо й, Вялов, я беше оставил богата и тя контролираше средствата си от двадесет и първата си година насам. При това цялото й богатство беше в американски долари. Трудно беше да се намерят нови мебели, затова Дейзи накупи антики, каквито имаше в изобилие и на ниска цена. Украси стените с модерни картини, за да придаде на жилището ведър и младежки вид. Нае перачка и чистачка и установи, че е лесно да се поддържа домакинството без иконом и готвачка, особено в отсъствието на съпруг, който има нужда от глезене. Прислугата от дома на „Мейфеър“ опакова всичките й дрехи и ги прати в новия й дом във фургон. Дейзи и перачката прекараха цял следобед в отваряне на кутии и подреждане. Дейзи се чувстваше едновременно унизена и освободена. Направи равносметка и установи, че така й е по-добре. Раната от отхвърлянето щеше да заздравее и тя щеше да се освободи от Бой завинаги. Измина седмица и Дейзи се запита какви ли са резултатите от медицинските изследвания. Докторът би трябвало да ги е съобщил на Бой, разбира се, в качеството му на съпруг. Дейзи не искаше да го пита, пък и бездруго това вече й се струваше маловажно. Така че забрави. Наслаждаваше се на създаването на новия си дом. В продължение на няколко седмици беше прекалено заета за светски контакти. Когато подреди апартамента, реши да се види с всички приятели, на които не беше обръщала внимание. Дейзи имаше много приятели в Лондон. Живееше тук вече седем години. През последните четири Бой по-често отсъстваше и тя ходеше на партита и балове сама, затова реши, че липсата на съпруг няма да се отрази особено на начина й на живот. Несъмнено семейство Фицхърбърт щеше да я заличи от всички свои покани. Но в лондонското общество имаше и други хора. Тя накупи много уиски, джин и шампанско, като първо събра малкото налично количество в легална продажба в града, а останалото набави на черния пазар. После разпрати покани за тържество по повод настаняването в новия апартамент. Отговорите се появиха със зловеща точност — всички отказваха.
Разплакана, Дейзи позвъни на Ева Мъри.
— Защо никой не иска да дойде на моето парти? — изхлипа тя.
След десет минути Ева беше на вратата.
Пристигна с три деца и бавачка. Джейми беше на шест годинки, Ана на четири, а Карън — на две. Дейзи разведе Ева из жилището, после поръча чай, докато Джейми преобразуваше дивана в танк. Танкисти бяха двете му сестрички. На своя английски с немски, американски и шотландски акцент Ева обясни:
— Дейзи, скъпа, това не е Рим.
— Знам, знам. Наистина ли ти е удобно?
Ева беше в напреднала бременност.
— Имаш ли нещо против да си вдигна краката?
— Не, разбира се — отговори Дейзи и донесе възглавница. — Лондонското общество е достопочтено — продължи Ева. — Не мисли, че го одобрявам. Мен често не ме приемат, а бедният Джими понякога търпи подигравки, задето се е оженил за германска полу-еврейка.
— Ужасно.
— Не го пожелавам никому, по каквато и да било причина.
— Понякога мразя британците.
— Забравяш какви са американците. Не помниш ли как ми обясняваше, че всички момичета в Бъфало са снобки? — Колко отдавна ми се струва — отвърна Дейзи през смях. — Ти си напуснала съпруга си и то по несъмнено зрелищен начин — обсипвайки го с обиди в бара на „Кларидж“.
— При това бях само на едно мартини!
— Ще ми се да бях там! — заяви Ева с усмивка.
— А на мен ми се ще да не бях.
— Няма нужда да казвам, че през последните три седмици в лондонското общество почти не се говори за друго.
— Струва ми се, че трябваше да очаквам това.
— Опасявам се, че сега всеки, който приеме твоите покани, ще изглежда привърженик на прелюбодеянието и развода. Дори и на мен не би ми се искало свекърва ми да разбере, че съм дошла на чай при тебе.
— Такава несправедливост! Бой първи изневери!
— Ти да не би да мислеше, че отношението към жените е същото? Дейзи си спомни, че Ева има много повече основания за тревоги от хорския снобизъм. Семейството й все още се намираше в нацистка Германия. Фиц беше направил допитване чрез швейцарското посолство и научи, че бащата на Ева е в концентрационен лагер, а брат й е бит от полицията и ръцете му са счупени. — Като се замисля за твоите страдания, започвам да се срамувам от себе си заради това, че се оплаквам — каза Дейзи.
— Не се срамувай. Обаче се откажи от тържеството.