Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 293 294 295 296 297 298 299 300 301 ... 384
Перейти на страницу:

— Съжалявам.

Един от присъстващите се прокашля и заговори на достатъчно висок глас, та всички да го чуят. Съобщи, че е председател на съда и после прочете смъртната присъда.

Надзирателите отведоха Лили до дървената маса.

Дадоха й да легне по своя воля, обаче тя направи крачка назад и се наложи да я вдигнат със сила. Тя не се съпротивляваше. Положиха я по лице и я завързаха.

Капеланът подхвана молитва.

Лили проговори.

— Не, не — рече тя, без да повишава глас. — Не, моля ви, пуснете ме. Пуснете ме. Тонът й беше разумен, сякаш просто молеше някого за услуга. Мъжът с цилиндъра погледна председателя на съда, който поклати глава и каза:

— Още не. Молитвата не е свършила.

Тогава гласът на Лили се извиси и стана настойчив.

— Не искам да умра! Боя се да умра! Не ми причинявайте това, моля ви! Екзекуторът отново погледна председателя. Онзи не му обърна внимание. Маке изучаваше Вернер. Младежът видимо се чувстваше зле, но това важеше и за всички останали в помещението. Проверката не вършеше работа. Реакцията на Вернер показваше просто, че е чувствителен, но не и че е предател. Може би Маке трябваше да измисли нещо друго.

Лили започна да вика.

Дори Маке загуби търпение.

Пасторът претупа молитвата.

Когато рече „Амин“, Лили млъкна, сякаш разбираше, че всичко е свършило.

Председателят на съда кимна.

Екзекуторът помести някакъв лост и острието падна.

Със съскане сряза бледата шия на Лили. Остриганата й глава падна и рукна кръв. Главата се търкули в кошницата и силното тупване като че отекна в помещението. Маке си задаваше абсурдния въпрос дали главата усеща болка.

III

Карла се натъкна на полковник Бек в коридора в болницата. Бек беше в униформа. Когато го погледна, Карла внезапно изпита страх. След като го изписаха, тя всеки ден живееше с уплахата че той я е предал и от Гестапо вече идват да я приберат.

Бек обаче с усмивка обясни:

— Идвам на преглед при доктор Ернст.

И това ли беше всичко? Забравил ли беше за техния разговор? Преструваше ли се, че е забравил? Дали навън не чакаше черният мерцедес на Гестапо?

Бек носеше зелена болнична папка.

В този момент се приближи един от онколозите в бяла престилка. Когато минаваше покрай Бек и Карла, тя лъчезарно се обърна към полковника:

— Как се справяте?

— По-здрав не мога да стана. Никога повече няма да поведа батальона в сражение, обаче мога да водя напълно нормален живот. Само без атлетически изпълнения.

— Радвам се да го чуя.

Край тях продължаваха да минават хора. Карла се опасяваше, че Бек няма да има възможността да й каже нищо насаме.

Той обаче не се притесняваше.

— Само исках да Ви благодаря за любезността и професионализма.

— За нищо.

— Довиждане, сестро.

— Довиждане, господин полковник.

Когато Бек си тръгна, зелената папка остана в ръцете на Карла. Бързо се отправи към сестринската гардеробна. Нямаше никого. Карла здраво запъна вратата с пета, за да не може да се отвори. В болничната папка имаше голям плик от евтината бежова хартия, която се ползваше във всички държавни учреждения. Карла го отвори. Вътре имаше няколко напечатани на машина листа. Карла погледна първия, без да го вади от плика. Заглавието гласеше:

Оперативна заповед №9

Кодово име „Цитадела“

Документът представляваше бойния план за лятната офанзива на източния фронт. Сърцето на Карла запрепуска. Полученото беше чисто злато. Тя трябваше да предаде плика на Фрида. За нещастие, днес бе нейният почивен ден. На Карла й хрумна да излезе веднага, по средата на смяната, и да отиде у приятелката си, но бързо се отказа от идеята. По-добре да се държи нормално, да не привлича внимание. Пъхна плика в чантата, която висеше до палтото й. Зави го със синьо-златното шалче, което винаги носеше, за да крие разни вещи. Остана за малко в гардеробната, за да нормализира дишането си. После се върна в отделението. Постара се да довърши смяната, облече палтото, излезе от болницата и тръгна към спирката. Загледа надрасканото на стената на сграда, разрушена от бомба. Някой отчаян патриот беше написал „Стените може и да се рушат, но не и сърцата ни“. Друг иронично беше довършил с предизборния лозунг на Хитлер от тридесет и трета — „Дайте ми четири години и няма да познаете Германия“.

Карла си купи билет до спирката на зоопарка.

В трамвая се чувстваше като чужденка. Всички пътници бяха добри германци, а тя носеше в чантата си тайна, която щеше да предаде в Москва. Чувството не й харесваше. Никой не я гледаше, ала това само засилваше усещането, че хората умишлено отклоняват очи от нея. Едва дочакваше да предаде плика на Фрида. Спирката беше в края на „Тийргартен“. Сега дърветата в парка изглеждаха ниски в сравнение е огромната кула на противовъздушната артилерия. В Берлин имаше три такива. Тази представляваше бетонен блок с височина над сто стъпки. В ъглите на покрива бяха разположени четири 128-милиметрови противовъздушни оръдия, всяко от които тежеше по двадесет и пет тона. Бетонът беше боядисан в зелено в отчаян опит грамадата да стане по-малко дразнеща за погледа. Колкото и да беше грозна, берлинчани я харесваха. Когато бомбите падаха, грохотът на нейните оръдия уверяваше хората, че някой отвръща на огъня. Все още пренапрегната, Карла тръгна от спирката към дома на Фрида. Беше ранен следобед и вероятно семейство Франк нямаше да е вкъщи — Луди може би във фабриката, а Моника — на гости у приятелка, сигурно майката на Карла. Мотоциклетът на Вернер беше паркиран на алеята.

1 ... 293 294 295 296 297 298 299 300 301 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)