Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Наистина ли искаш да се омъжиш за моя Лойд?
— Повече от всичко друго на света. Мислиш ли, че ще се получи?
— Да. Защо не?
— Защото сме толкова различни по произход. Вие до един сте толкова добри хора. Живеете, за да служите на обществото. — С изключение на нашата Мили. Тя прилича на брата на Бърни, иска да печели пари. — Дори и тя има белези от случилото се на улица „Кейбъл“.
— Така е.
— Лойд е като теб. Политиката не му е просто някакво хоби, а е в центъра на неговия живот. Аз пък съм себична милионерка. — Според мен съществуват две вида брак — умислено отвърна Етел. — Единият е удобното партньорство, при което двамата имат общи надежди и страхове, отглеждат заедно децата си и взаимно се утешават и обнадеждават. Дейзи разбираше, че Етел говори за себе си и за Бърни. — Вторият вид е дива страст, лудост, радост, секс. Може да е с човек, на когото не се възхищаваш или дори не харесваш истински. Дейзи беше сигурна, че Етел мисли за аферата си с Фиц. Тя затаи дъх: разбираше, че Етел сега казва суровата истина. — Имах щастието да преживея и двете. Ще ти дам един съвет. Ако ти се случи да преживееш луда любов, дръж я с две ръце и нека последствията да вървят по дяволите.
— Уау.
Дейзи си тръгна след няколко минути. Чувстваше се привилегирована, задето Етел й позволи да надзърне в душата й. Ала когато се върна в празното си жилище, Дейзи се потисна. Направи си коктейл и го изля. Включи чайника да свари вода, после го изключи. Пусна радиото. Легна под студените завивки и закопня за Лойд. Сравняваше неговото семейство със своето. И двете имаха бурно минало, обаче Етел от лош материал беше изградила силно семейство, в което всички се подкрепяха. А майката на Дейзи не бе успяла, макар вината да беше по-скоро на Лев, отколкото нейна. Етел бе забележителна жена и Лойд носеше много от нейните качества. Къде ли бе той сега? Какво правеше? Каквито и да бяха отговорите на тези въпроси, едно беше сигурно — Лойд се намираше в опасност. Дали нямаше да го убият сега, когато тя най-сетне беше свободна да го обича без задръжки и да се омъжи за него? Какво щеше да прави тя, ако Лойд умре? И нейният живот щеше да свърши, Дейзи го усещаше — без съпруг, без любим, без приятели, без родина. В ранните часове на утрото тя плака, докато заспа от изтощение. На другия ден се събуди късно. По пладне още беше облечена в черна копринена роба и пиеше кафе в малката трапезария. Прислужницата й, петнадесетгодишно момиче, влезе и обяви:
— Майор Уилямс е тук, госпожо.
— Моля? Не може да бъде! — изписка Дейзи.
Лойд влезе при нея, преметнал мешката през рамо.
Изглеждаше уморен, не се беше бръснал от няколко дни и очевидно беше спал с униформа. Дейзи се хвърли да го прегръща и да целува брадясалото му лице. Той отговори на целувките, макар да му беше малко трудно, понеже не можеше да спре да се усмихва. — Сигурно воня. Не съм се преобличал цяла седмица.
— Миришеш на мандра. Харесва ми.
Тя го изтика в спалнята си и започна да го съблича.
— Ще се изкъпя набързо.
— Не — възрази тя и го бутна в леглото. — Прекалено бързам. Желанието й беше трескаво. При това тя наистина харесваме миризмата му. Би трябвало да я отблъсне, обаче имаше тъкмо противоположен ефект. Това беше той, мъжът, когото тя смяташе за мъртъв, и дъхът му изпълваше ноздрите и дробовете й. Готова беше да се разплаче от радост. За да му свали панталоните, трябваше да събуе и ботушите, което й се видя сложно, затова изобщо не си направи труда. Само го разкопча. Свлече робата и вдигна нощницата си до кръста, като през цялото време не откъсваше възторжения си и лъстив поглед от белия пенис, който стърчеше от грубата дреха. После го възседна, отпусна се и се приведе да го целуне.
— Боже мой. Не мога да ти кажа как копнеех за теб.
Легна отгоре му, без да се движи, и продължи да го обсипва с целувки. Той обхвана лицето й в ръце и се взря в нея. — Това е истина, нали? — продума Лойд. — Не е просто поредният сладък сън?