Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Карла додаде:
— Не може да е истина, че в армията има недостиг на всичко от патрони до долни гащи. Подобни умерено дръзки приказки вече не бяха необичайни в Берлин.
— Разбира се, че има.
Бек беше крайно невъздържан, ала говореше точно.
— Германия просто не може да произвежда такова количество оръжия и танкове, каквото произвеждат Съветският съюз, Великобритания и Съединените щати взети заедно. Особено пък, когато сме подложени на непрестанни бомбардировки. И колкото и противници да избием, Червената армия като че има непресъхващ източник на хора.
— Какво ще стане според Вас?
— Нацистите, естествено, никога няма да се признаят за победени. Така че ще загинат още хора. Още милиони, понеже те са прекалено горделиви, за да отстъпят. Това е лудост. Лудост.
И полковникът се унесе в сън.
Човек трябваше да е болен или умопобъркан, за да изговаря на глас подобни мисли, но Карла вярваше, че все повече хора разсъждават като Бек. Въпреки неуморната правителствена пропаганда ставаше ясно, че Хитлер губи войната. Смъртта на Йоахим Кох остана неразследвана от полицията. Вестниците писаха за пътен инцидент. Карла преодоля първоначалния шок, ала от време на време я връхлиташе действителността — тя бе убила човек. Понякога виждаше как той умира. Тогава се разтреперваше и трябваше да приседне. За щастие това се бе случвало само веднъж по време на дежурство и тя приписа припадъка на недохранване — съвсем разумно обяснение в Берлин тогава. Майка й обаче се чувстваше по-зле. Колкото и да е странно, Мод обичаше Йоахим, ако и той да бе слабохарактерен и глуповат. Но любовта е необяснима. Самата Карла беше преценила напълно погрешно Вернер Франк — мислеше го за силен и смел, а той се оказа себичен и слаб. Преди да изпишат полковник Бек, Карла разговаря доста с него в опит да разбере що за човек е. Щом се възстанови, той престана с непредпазливите изказвания за войната. Карла узна, че е професионален военен, вдовец; има дъщеря, която е омъжена и живее в Буенос Айрес. Освен това баща му бил градски съветник в Берлин — Бек не уточни от коя партия, което означаваше, че не е бил нацист или съюзник на нацистите. Той никога не каза нищо лошо за Хитлер. Не каза и нищо добро. Освен това не говореше презрително за евреите или за комунистите. Това само по себе си беше почти бунт. Белият дроб на полковника щеше да оздравее, но той вече нямаше да е годен за активна служба. Каза й, че е назначен в Генералния щаб. Можеше да се превърне в същинска мина за важни тайни. Опиташе ли да го завербува, Карла излагаше живота си на опасност. Но беше длъжна да го стори.
Тя знаеше, че Бек не помни първия им разговор.
— Вие бяхте твърде откровен — рече му Карла тихо, макар да бяха сами. — Заявихте, че ще изгубим войната. В очите на Бек проблесна страх. Той вече не беше просто един упоен брадясал пациент в болнична престилка. Сега седеше с изправен гръб, чист, избръснат, със закопчана догоре тъмносиня пижама. — Предполагам, че ще донесете за мен в Гестапо. Не смятам обаче, че трябва да се търси отговорност за изреченото в трескаво бълнуване. — Вие не бълнувахте. Бяхте съвършено ясен. Но аз и без това няма да съобщя за Вас никъде.
— Няма ли?
— Защото сте прав.
Бек се изненада.
— Е, сега аз би трябвало да донеса за Вас.
— Ако го направите, ще кажа, че в състояние на делириум сте обидили Хитлер и когато съм заплашила да съобщя, Вие сте съчинили тази измислица за мен, за да се защитите. — Ако аз Ви разоблича, и Вие ще ме разобличите. Пат. — Обаче Вие няма да го направите — каза Карла. — Знам това познавам Ви. Грижих се за Вас. Вие сте добър човек. Избрали сте военната служба от любов към страната, но мразите войната, мразите и нацистите.
Карла беше деветдесет и девет процента сигурна.
— Много е опасно да се говори така.
— Знам.
— Значи сега не водим просто лек разговор.
— Правилно. Казахте, че ще загинат милиони хора, само защото нацистите са прекалено горделиви да се предадат.
— Така ли казах?
— Можете да помогнете за спасяването на тези милиони хора.
— Как?
Карла помълча. В този момент вече залагаше живота си. — Мога да предам всяка информация, с която разполагате, на съответното място. След това тя затаи дъх. Ако се заблуждаваше за Бек, направо беше мъртва. Разчете удивлението в погледа му. Той трудно можеше да си представи, че пъргавата и ефикасна младичка сестра е шпионин. Но й повярва. Карла видя.
— Мисля, че Ви разбирам — каза Бек.