Диамантен меч, дървен меч [bg]

Съветът се събра в подземието под кметството. Залата грейна от позлатените доспехи на благородниците, от пищните им гербове и разкошни наметала. Сивкавите армейски брони съвсем се изгубиха сред тях. Фесис обърна внимание на това колко малко от присъстващите са легионни командири и кимна на началника на Волните, който си позволи бледа снизходителна полуусмивка: не се притеснявай, оръженосец, знаем си работата.

Все още не бяха пристигнали призованите от далечните гарнизони кохорти на имперската армия. За съжаление, не можеха да се надяват на скорошното завръщане на Втори и Пети легиони, макар да им бе пратена съответната заповед. Колкото до корпусът зад морето, без помощта на Дъгата прибирането им в родината нямаше как да стане, Фесис бе безсилен да съдейства за това.

Началникът на Волните с хладен глас възвести появяването на Императора.

Владетелят бе въоръжен и облечен в доспехи, и Фесис мислено одобри тази негова предпазливост.

С жест владетелят подкани бароните да заемат местата си на голяма кръгла маса, върху която бе разстлана карта на Империята -от ледената полярна пустиня до брега на Задпределния океан. Повелителят остана прав.

- Благодаря на верните си васали за бързината - рече той и тутакси премина по същество, безжалостно мачкайки етикета.

- Всички от вас са чели моя едикт за война против Дъгата, затова няма да повтарям нещо, което вече ви е известно.

Наполовина дългът ви към Империята е изпълнен. Сега предстои да дадете остатъка. Трябва да решим как час по-скоро да приключим тази война. Според заветите на моя царствен баща, приканвам най-младшите по титла да изкажат мненията си преди всички. Моята дума ще бъде последна.

Той спокойно седна на креслото си. След миг тишина бароните се размърдаха неспокойно. Никой не желаеше да взема пръв думата.

Легатите стояха край стената с безразлични лица. Тяхната работа не беше да решават на този съвет.

Фесис стърчеше между легатите и креслото на Императора -нащрек, готов да слуша, да наблюдава, но и да скочи да брани владетеля. Разбира се, Волните бяха тук, но все пак -допълнителната ризница не тежи на войнишкия гръб, както казват в легионите.

"Но и тутакси добавят - ако не си рекъл да плуваш през дълбока река" - припомни си Фесис.

След още около минута мълчание, традицията първи да се изказват младшите аристократи бе пренебрегната - както това беше станало с церемониите.

Изправи се барон Брага, снажен мъж в скъпи доспехи, не толкова здрави, колкото инкрустирани. Навярно струваха цяло състояние. Баронът бе един от най-заможните хора в Мелиинската империя. Беше три пъти вдовец. Не му вървеше много и на челяд -половината от децата му умираха при раждане. Но измежду оживелите четири две негови чеда служеха на Дъгата.

Ненапразно беше взел думата именно той. Бароните бяха имали достатъчно време да се споразумеят как да се държат на съвета. И сега показваха на Императора, че не ламтят да продължават войната.