Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— А защо мечът и ножът ми са още у мен?
Твърде късно си спомни. Парира удара й с ръка. Агиел се издигна към корема му. Той се строполи на земята, свит на кравай, и закрещя от болка.
— Стани!
Ричард потисна гнева си, за да уталожи болката на магията. Болката от Агиел не затихваше толкова бързо. Изправи се на крака доста трудно.
— А сега падни на колене и моли за прошка.
— Моля ви, Господарке Дена, простете ми.
— Така е по-добре — най-после се усмихна тя. — Стани. — Тя го наблюдаваше как се изправя. — Мечът и ножът са у теб, защото те не представляват опасност за мен, а някой ден може да се наложи да ги използваш, за да защитиш господарката си. Предпочитам кученцата ми да задържат оръжията си и това да им напомня постоянно, че срещу мен те са безсилни.
Тя му обърна гръб и свали ръкавицата си. Ричард знаеше, че за меча е права: в него имаше магия, а Дена можеше да я контролира. Но се запита дали това е единственият начин. Трябваше да разбере. Ръцете му се протегнаха към гърлото й.
Тя бавно продължи да сваля ръкавицата си, докато Ричард се свличаше на земята, крещейки от болката на магията. Отчаяно извика в съзнанието си картината на Еленовата гора. Болката поутихна и той се изправи на крака, когато Дена му каза да го стори.
Тя го погледна нетърпеливо.
— Ще усложняваш нещата, така ли? — лицето й омекна, благата усмивка се върна на устните й. — Но какво пък, харесва ми, когато един мъж иска да ме затрудни. Но ти го правиш по грешен начин. Казах ти, че за да накараш болката да спре, ще трябва да си мислиш нещо хубаво за мен. А ти не го правиш. Мислиш си за някакви досадни дървета. За последен път те предупреждавам. Или си мисли нещо хубаво за мен, за да спреш болката на магията, или ще те оставя да агонизираш в нея цяла нощ. Разбра ли ме?
— Да, Господарке Дена.
Усмивката й се разшири.
— Това беше чудесно. Виждаш ли? Поддаваш се на обучение. Запомни, нещо хубаво за мен — тя взе ръцете му в своите и притискайки ги до гърдите си, се вгледа в очите му. — Установила съм, че повечето мъже концентрират хубавите си мисли тук — тя се наведе към него, все още без да пуска ръцете му, гласът й придоби ефирни оттенъци. — Но ако има нещо, което ти харесва повече, можеш да се чувстваш свободен да насочиш мисълта си натам.
Ричард се насили да мисли, че тя има хубава коса и че това е единственото място по нея, за което може да има хубави мисли. Болката внезапно го повали на колене и го пристегна така, че не можеше да си поеме дъх. Очите му щяха да изскочат от орбитите си.
— А сега ми покажи, че можеш да направиш онова, което ти заповядах. Прекрати болката, когато пожелаеш, но го направи така, както ти заповядах.
Той вдигна поглед към нея, към косата й. Погледът му беше замъглен. Концентрира се и си помисли, че смята плитката й за изключително привлекателна. Наложи си да я намери за красива. Болката се измести и той се строполи на една страна, опитвайки се да си поеме дъх.
— Стани. — Той направи, каквото му беше казано, като все още полагаше усилия, за да може да диша. — Точно така. Гледай занапред това да е единственият начин, по който се осмеляваш да премахваш болката, или ще направя така, че да не можеш изобщо да го правиш. Разбра ли?
— Да, Господарке Дена — той все още дишаше тежко. — Господарке Дена, казахте, че някой ме е предал. Кой е той?
— Един от твоите приятели.
— Никой от приятелите ми не би го направил, Господарке Дена.
Тя го погледна надменно.
— Ами тогава подозирам, че явно не са ти истински приятели, нали така?
Той заби поглед в земята, в гърлото му беше заседнала буца.
— Така е, Господарке Дена, но кой е той?
Тя сви рамене.
— Господарят Рал не счете информацията за достатъчно важна, за да ми я каже. Единственото нещо, което е важно да знаеш в този момент, е, че никой няма да те освободи. Повече никога няма да бъдеш на свобода. Колкото по-бързо схванеш това, толкова по-леко ще ти бъде; обучението ти ще минава по-леко.
— И каква е целта на обучението ми, Господарке Дена?
Усмивката отново се върна на лицето й.
— Да те науча какъв е смисълът на болката. Да те науча, че животът ти вече не ти принадлежи, че принадлежи на мен и аз мога да правя с него каквото си пожелая. Всичко. Мога да ти причинявам болка, както си поискам, за колкото дълго си поискам и никой освен мен не може да ти помогне. Ще те науча, че всеки миг без болка дължиш единствено на мен. Ще се научиш да правиш всичко, каквото ти кажа, без да задаваш въпроси, без колебание, независимо какво е желанието ми. Ще се научиш да молиш за всичко, което имаш. След няколко дни обучение при мен, когато реша, че си напреднал достатъчно, ще те заведа на друго място, където има други Морещици и там ще продължа да те обучавам, докато приключа изцяло, независимо колко време ще отнеме този процес. Ще позволя на някои от другите Морещици да се позабавляват с теб, за да се убедиш още веднъж какъв късмет си имал с мен. Аз доста си падам по мъжете. Някои от другите ги мразят. Ще те пусна на някои от тях за известно време, за да оцениш колко нежна съм всъщност с теб.