За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
– Всичко е наред на работа, нали? – попитах.
Татко кимна, капна мед върху хляба си и се зае да го разнесе равномерно.
Тостерът показа препечените връхчета на моята филийка и с това ме спаси от усилията да продължавам разговора. Свих рамене, размазах набързо масло, забих зъби в хрупкавата коричка и се зачетох.
Снощи се бях се занимавал с пълнежче между напрегнатия предишен ден на Елфа, завършил с нападение над него кажи-речи пред дома му, и гадната следваща сутрин, когато ченгетата щяха да го извадят топъл-топъл от леглото.
Малко апартаментче в гнусно блокче, вече му бях правил описание по-напред в книгата. Елфа е толкова уморен, че си пали газовия котлон със запалката, вместо с щракване на пръсти.
(„Готин детайл!“ – беше казала Сета.)
Докато стане чаят, той влиза в банята, пуска горещата вода и просто стои под душа и гледа розовата струя, която изчезва в канала. Повечето кръв не е негова, но и той е доволно нашарен със синини и резнат тук-там, не като за доктор и шевове, но все пак…
„Струва ли си?“ – запита се Елфа.
Струваше си, много ясно: парите бяха малко, но стигаха да се изплати на Голем’трол, а няколко синини идваха прилична цена за възможността да си запази очите неизвадени, пръстите неотрязани и да не му строшат краката като за начало. Макар че, ако не бяха двата орка на С.Е.Т.И. да се намесят тая вечер в боя, можеше и да пострада по-сериозно.
– Мамка му! – изръмжа магьосникът и удари с юмрук по стената.
С.Е.Т.И.
Прекалено беше уморен, за да се ядоса както трябва.
Как можеше да насъска бандитчетата си да го следят? Да я попита направо – ще каже, че ги е пратила за охрана. Но истината беше, че явно все още му нямаше доверие и го очакваше да щукне, стига само да се поопаричи малко.
Пак удари по стената, вече с разтворена длан. Литнаха пръски.
Неговата истина пък беше, че е започнал да ù има доверие и вече изобщо не ставаше дума само за пари. Вече не би зарязал задачата, дори ако С.Е.Т.И. срещнеше проблем да му връчва хонорара навреме. Просто… беше взел присърце нещата и вече и с нагорещени клещи щипци да го карат да се откаже от партньорството им, най-вероятно просто щеше да крещи и да не приеме офертата.
В полето на листа снощи бях надраскал: Елфа престава да я възприема като грозна. Сега оставих филийката и оградих целия последен абзац с голяма скоба – беше си за махане и смятах, че и Сета ще се съгласи с мен.
– Какво ще вечеряш? – татко побутна кутията с мляко. – Мисля да…
– Ще съм у Сета.
Той кимна.
Изпих си млякото, пъхнах страниците в мешката си и излязох да изчакам автобуса.
Имаше една сцена, която със Сета бяхме оставили само маркирана – Елфа щеше да води орката да напазаруват магическия инвентар за следващия им удар. Вече бяха идвали веднъж в магазинчето и решихме собственикът, Тандж, също да бъде елф. Досега не бяхме намерили приложение на точно тази сцена, но… Дали нямаше да пасне чудесно за демонстрация на промяната на отношението на Елфа към С.Е.Т.И.?
Дали, ако Тандж се заядеше с гадничката физиономия на орката… или ако подкачеше Елфа за новото му гадже…
Почти бях извадил работното си тефтерче от мешката, когато майката на Сета пристигна. Наложи да ми свирне с клаксона, за да ме измъкне от мислите.
Намъкнах се на задната седалка – Сета винаги пътуваше отзад – и ентусиазирано заразправях какви идеи са ме свет… спрях насред фразата само две пресечки по-късно. Нещо не беше наред. И шестото, и всичките ми останали пет чувства ми го подсказваха.
– Какво става? – попитах и се огледах. Сета, отпусната в ъгъла до другата врата, ме съзерцаваше кротко. Майка ù, както винаги, се беше привела над волана, сякаш сама си няма вяра, макар да не беше лош шофьор.
– Всичко е наред – каза Сета.
– Не, не е – поклатих глава. – Какво ти е?
– Просто не ми е добре – тя сви рамене. – С майка се разбрахме да ме закара до болницата. Но ще те хвърлим до училище. Нали?
После се притеснявах за нея – нямаше я всичките часове. Но дойде за сбирката и игра както обикновено – хитро, талантливо и печелившо.
– С.Е.Т.И. може и да умре от естествена смърт! – засмях се аз, докато я изпращах до колата.
– Може би. Кой знае.
Доста самотна вечер беше. Не бях предполагал, че точно днес ще е един от „празните“ моменти, но не се натрапих. Тя и без друго изглеждаше малко бледа и в не съвсем добро настроение. Тъй че просто седнах пред компютъра, прозорецът към „Шадоурън“ се отвори и аз потънах в света на Елфа и С.Е.Т.И. Довърших 17-03 в банята, оправих и сцената с Тандж, с когото Елфа за малко да се сбие. Бях натракал към десет страници, когато към полунощ татко дойде да ми се скара.