Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Мисля, че ще навредиш по-скоро на себе си, отколкото на врага, ако пробваш с такъв лък - каза Галад Дамодред от гърба на коня си. - Ал-Тор, колко още?
Трам пусна поредната стрела.
- Още пет. - Извади следващата от колчана. Опъна лъка, стреля и продължи. Втората. Третата. Четвъртата. Петата.
Още петима тролоци мъртви. Беше пуснал над трийсет стрели. Пропуснал беше веднъж, но само защото Абел беше убил тролока, в който се целеше Трам.
- Стрелци, спри! - извика Трам.
Мъжете от Две реки се отдръпнаха назад и Трам освободи празнотата, когато рехава група тролоци изгази на речния бряг.
Трам все още водеше бойците на Перин, поне на думи. Белите плащове, геалданците и Вълчата гвардия очакваха решенията му, но всички те си имаха и свои водачи. Лично той командваше стрелците.
„Перин, гледай само да се изцериш добре.” Когато предния ден Харал бе намерил момчето в тревата в окрайнините на лагера, плувнало в кръв и на ръба на смъртта… Светлина, колко ги беше уплашило всички това.
Перин беше в безопасност в Майен, където сигурно щеше да прекара остатъка от Последната битка. Човек не се възстановяваше лесно от рана като неговата, дори и с Цяра на Айез Седай. Това, че щеше да пропусне боя, сигурно щеше да го докара почти до лудост, но понякога се случваше. Беше част от това да си войник.
Трам и стрелците му се оттеглиха до развалините, където щяха да имат по-добра гледка към битката, и той стегна бойците си в случай, че потрябват, докато бегачите им донесат още стрели. Мат беше поставил всички бойци на Перин на позиция редом със Заклетите в Дракона, предвождани от Тина, изящна като статуетка жена. Трам нямаше представа откъде е дошла, нито защо командва - имаше излъчването на благородна дама, фигурата на айилка и цвета на салдейка. Другите като че ли я слушаха. Заклетите в Дракона не бяха много ясни за Трам и той стоеше настрана от тях.
Войската му бе получила заповед да удържи позицията. Мат очакваше атаката на шараите и тролоците от запад да е най-силна. Затова Трам се изненада, като видя, че Мат праща още подкрепления горе на реката над брода. Белите плащове бяха дошли наскоро и плащовете им заплющяха на вятъра, когато връхлетяха към брега и се врязаха в тролоците, които тъкмо слизаха от клатещите се мостове.
От тролоците на другия бряг полетяха стрели към Галад и мъжете му. Дрънченето на върховете на стрелите по бронята и щитовете на Белите плащове звучеше като градушка по покрив. Трам заповяда на Арганда да вкара в бой пехотата, включително наемниците на Бейрд.
Нямаха достатъчно пики, тъй че бойците на Арганда държаха алебарди и копия. Мъжете закрещяха и започнаха да падат, тролоците нададоха вой. Алиандре спря коня си до позицията на Трам в тила, обкръжена от добре снаряжени пехотинци. Трам вдигна лъка си към нея за поздрав, а тя кимна и остана да гледа. Беше поискала да е тук за битката. Трам не можеше да я укори, нито можеше да я укори, че се оттегли с войниците си при първия признак, че боят се обръща против тях.
- Трам! Трам! - Данил дръпна юздите на коня си зад тях и Трам махна на Абел да поеме командването на стрелците и тръгна назад да види каква вест носи момчето.
Скрити зад порутените стени, резервите му наблюдаваха нервно битката. Повечето бяха стрелци, изтеглени от редовете на наемниците и Заклетите в Дракона, и мнозина никога не бяха виждали истинска битка. Е, повечето мъже от Две реки също не бяха виждали допреди няколко месеца. Учеха се бързо обаче. Поразяването на тролок със стрела не беше по-различно от убиването на сърна.
Макар че ако не улучиш сърната, тя не те изкормя само след секунди.
- Какво има, Данил? - попита Трам. - Вест от Мат ли носиш?
- Праща ти пехотни знамена от Легиона на Дракона - каза Данил. - Казва да държите реката тук с цената на всичко.
- Какви ги крои това момче? - Трам погледна към Височините. Легионът на Дракона имаше добра пехота, добре обучени стрелци с арбалети, които щяха да са полезни тук. Но какво ставаше на Височините?
Блясъците светлина откроиха стълбове гъст черен дим, издигащ се от Височините. Битката там горе се вихреше не на шега.
- Не знам, Трам - отвърна Данил. - Мат… променил се е. Все едно никога не съм го познавал… Светлина, Трам. Той е като някой, излязъл от приказките.
- Всички сме се променили - изсумтя Трам. - Мат сигурно би казал същото за теб.
Данил се засмя.
- О, съмнявам се. Макар че понякога се чудя какво щеше да стане, ако бях заминал с тях тримата. В смисъл, Моарейн Седай търсеше момчета на подходящата възраст, а аз просто бях малко по-голям…