Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Еми, ти си ангел! Но ще ти кажа нещо, мила — продължи Фани, когато нежността на сестра й я поуспокои, — работите стигнаха дотам, че повече не може да продължават така; трябва да се сложи край по един или друг начин.
Тъй като съобщението беше неясно, макар и категорично, малката Дорит отговори:
— Нека поговорим за това.
— Именно, мила моя — съгласи се Фани, като избърса сълзите си. — Нека поговорим. Аз дойдох вече на себе си и ти ще ме посъветваш. Ще ме посъветваш ли, мило дете?
Дори Еми се усмихна при мисълта, но рече:
— На драго сърце, Фани, стига да мога.
— Благодаря ти, миличка Еми — отвърна Фани и я целуна. — Ти си моята спасителна котва.
Като прегърна нежно спасителната си котва, Фани взе едно шише одеколон от тоалетката и повика камериерката си да й донесе чиста носна кърпичка. След това я освободи за през нощта и остана да се съвещава със сестра си, като от време на време избърсваше с одеколон очите и челото си, за да се разхлажда.
— Любов моя — започна Фани, — характерите и гледищата ни са достатъчно различни (целуни ме, пак, миличка), така че вероятно ще те изненадам с това, което ще кажа. А това, което ще кажа, мила моя, е, че въпреки богатството ни ние не сме добре поставени в обществото. Ти не ме разбираш напълно, нали, Еми?
— Сигурно ще разбера — каза кротко Еми, — като продължиш.
— Е, мила, искам да кажа, че все пак ние сме пришелци в светското общество.
— Сигурна съм, Фани — прекъсна я малката Дорит, която се възхищаваше от сестра си, — че никой не може да каже това за тебе.
— Е, мило дете, може би не — каза Фани, — макар че е много мило и лоялно от твоя страна да го кажеш. — Тук тя мацна с одеколон и челото на сестра си и му духна леко. — Но както всички знаят, ти си най-милото дребосъче на света! — продължи Фани. — Сега да продължим, дете мое. Татко се държи много джентълменски и е добре информиран, но в някои дребни неща той е малко различен от другите господа с такова състояние като неговото; отчасти благодарение на това, което е преживял, бедничкият; а отчасти, предполагам, и благодарение на това, че когато говори с други хора, често му минава през ума, че и другите хора мислят за същото. А пък чичо, мила моя, съвсем не е представителен. Макар че е мило същество, което нежно обичам, но в общество той е потресаващ. Едуърд е страшен франт и развейпрах. Не искам да кажа, че това само по себе си е неблагородно — съвсем не, но мисълта ми е, че той не го прави, както трябва, искам да кажа, не пръска парите със замах като светски франт.
— Бедният Едуърд! — въздъхна малката Дорит и цялата история на семейството бе в тази въздишка.
— Да. И бедните ние с тебе — отвърна Фани доста рязко. — Много право! После, мила моя, ние си нямаме майка, а имаме една мисис Дженеръл. И пак ти повтарям, миличка, че мисис Дженеръл е котка в ръкавици (а не в чизми, като обикновената), която непременно ще улови мишката. Сигурна съм, че тази жена ще ни стане мащеха.
— Не мога да си представя, Фани… — но Фани я прекъсна.
— Недей да спориш с мене по този въпрос, Еми — каза тя, — защото зная по-добре. — Като усети, че е била рязка отново, тя пак намокри челото на сестра си и духна отгоре му. — Но да продължим, мила. Тогава за мене възниква въпросът (аз съм горда и честолюбива, Еми, както добре знаеш, прекалено дори) да се реша ли аз да извлека семейството от това положение.
— Как? — тревожно запита сестра й.
— Няма да се оставя да ме командува мащеха като мисис Дженеръл. А няма да се оставя по никой начин и да бъда покровителствувана или измъчвана от мисис Мърдл.
Малката Дорит улови ръката, която държеше шишето с одеколона, и погледна още по-тревожно. Фани, която наказваше челото си със силни удари с кърпичката, продължи трескаво:
— Никой не може да отрече, че така или иначе, не е важно как, той се добра до много добър пост. Никой не може да отрече, че той е много добра партия. А колкото за това, дали е умен, или не, много се съмнявам дали умен съпруг ще е подходящ за мене. Аз не мога да се покорявам. Не бих могла да му отстъпвам достатъчно.