Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Колкото за това — засмя се Кленъм, — много малко се чувствувам господар на Кавалето. Резбарството му го храни. Той държи ключовете на фабриката, през вечер е пазач и освен това е нещо като домакин; обаче имаме малко работа за неговите способности. Не! По-скоро съм негов съветник, отколкото господар. Ако ме наречете негов постоянен съветник и банкер, би било по-близко до действителността. Но като казвам, че съм негов банкер, не е ли интересно, Панкс, че спекулациите, които точно сега се въртят из главите на толкова хора, се въртят и в Кавалетовата?
— Спекулации ли? — изсумтя Панкс. — Какви спекулации?
— Тези предприятия на Мърдл.
— О! Капиталовложенията! — каза Панкс. — Ай, ай, ай! Не знаех, че говорите за капиталовложения.
Бързият му отговор накара Кленъм да го погледне, усъмнен дали няма наум нещо повече от казаното. Тъй като думите му бяха придружени с ускоряване на крачките му и съответното затруднение в дихателния му апарат, Артър не настоя и те скоро стигнаха до дома му.
Вечерята, която се състоеше от супа и баница с месо от гълъб, сервирана на малка кръгла масичка пред огъня и полята с бутилка хубаво вино, смаза най-ефикасно колелата на мистър Панкс. Така че, когато Кленъм извади лулата си и даде още една на Панкс, последният се почувствува съвсем добре.
Известно време те пускаха мълчаливо кълбета дим — мистър Панкс напомняше кораб, който плава при попътен вятър, в спокойно море и всички други благоприятни условия. Той заговори пръв и каза:
— Да. Капиталовложения е думата.
Кленъм го погледна както преди и рече:
— Ха!
— Пак се връщам на това, както виждате — рече Панкс.
— Да, виждам, че се връщате на същото — отвърна Кленъм, като се питаше защо.
— Не ви ли се видя странно, че тези мисли се въртят и в главата на Алтро? А? — запита Панкс, като пушеше. — Не се ли изразихте така?
— Така казах.
— Да! Но като си помислите, че целият двор се е запалил на тази тема; като си помислите, че всички ме срещат с това име на устата, когато събирам наемите и тук, и там, и навсякъде, безразлично дали плащат, или плащат. Мърдл, Мърдл, Мърдл. Вечно Мърдл.
— Странно, как едно увлечение се налага с такава продължителност — каза Артър.
— Да, нали? — отвърна Панкс.
Като продължи да пуши една-две минути по-въздържано, отколкото можеше да се очаква след недавнашното смазване, той додаде:
— Защото, виждате ли, тези хора не разбират нищо от въпроса.
— Съвсем нищо — съгласи се Кленъм.
— Нищичко — извика Панкс. — Нямат представа от цифри. Не разбират нищо от парични въпроси. Никога не са правили сметки. Никога не са смятали правилно, сър!
— Ако бяха… — Кленъм щеше да продължи мисълта си, когато мистър Панкс, без да промени изражението си, издаде звук, който така надмина обичайните му носови и бронхиални усилия, че той си прекъсна думата.
— Ако бяха…? — въпросително повтори Панкс.
— Мисля че… вие… заговорихте — каза Артър, като се колебаеше как да нарече прекъсването.
— Ни най-малко — каза Панкс. — Още не. Може да заговоря след някоя и друга минута. Ако бяха… какво?
— Ако бяха — забележи Кленъм, който беше малко объркан как да разбере приятеля си, — ами че тогава щяха да разбират нещата по-добре.
— Как така, мистър Кленъм? — запита бързо Панкс и като че ли от самото начало на разговора беше зареден с голям заряд, изстреля: — Те са прави, знаете ли? Те не го говорят сериозно, но са прави.
— Прави, ако споделят склонността на Кавалето да се впуска в сделки с Мърдл ли?
— На-пъл-но, сър! — каза Панкс. — Аз се занимах с въпроса. Направих калкулациите. Сметките ми излязоха. Те са сигурни и реални.
Облекчен, че стигна дотук, мистър Панкс смукна от лулата, колкото дълбоко му позволяваха дробовете, и загледа многозначително Кленъм, като продължи да вдишва и издишва дима.
В тази минута мистър Панкс започна да изпуска опасната зараза, с която бе зареден. Така се предават тези болести; ето как неусетно се разпространяват те.
— Нима искате да кажете, добри ми Панкс — запита натъртено Кленъм, — че бихте вложили, да речем например, вашите хиляда лири при такава лихва?
— Разбира се — каза Панкс. — Вече го сторих.
След тези думи мистър Панкс пак смукна дълбоко и изпусна бавно дима, загледан многозначително в Кленъм.