Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
На мистър Спарклър, след като мис Фани му позволи да се яви, мистър Дорит каза, че предложението, с което мистър Спарклър го бе почел, му е напълно по волята, защото, от една страна, отговаря на искрените чувства на дъщеря му Фани, а от друга — създава благоприятна родствена връзка с мистър Мърдл, най-великия ум на века. Той спомена с най-ласкателни думи и за мисис Мърдл — като една от първите дами в обществото по изящество, елегантност, грация и красота. Намирал, че е негов дълг да каже (уверен бил, че един джентълмен с тънкия усет на мистър Спарклър ще го разбере с нужната деликатност), че не може да счита това предложение окончателно решено, преди да е имал привилегията да размени писма с мистър Мърдл и да се увери, че то е съгласувано с мнението на този изтъкнат джентълмен и че на неговата (на мистър Дорит) дъщеря ще бъде оказан прием в новото семейство, какъвто общественото й положение, зестрата й и бъдещото й наследство му давали право да очаква и който тя ще оправдае пред очите на света, ако може да се изрази така, без да бъде заподозрян в долни парични сметки. Като казвал това, което се изисквало от него, и като джентълмен с известно положение в обществото, и като баща, той не желаел да постъпва дипломатично и да скрие, че предложението е само временно отложено и е условно прието и че благодари на мистър Спарклър за честта, която е направил нему и на семейството му. Той завърши с още няколко по-общи размишления върху… хм… характера на един независим джентълмен и… хм… характера на родителските чувства, които го правят твърде пристрастен. С една реч, той прие предложението на мистър Спарклър почти както в миналото би приел паричен подарък от него.
Мистър Спарклър, зашеметен от пороя думи, изсипан върху безобидната му глава, скалъпи кратък, макар и подходящ отговор, който горе-долу гласеше, че отдавна забелязал как у Фани нямало никакви глупости и че със „стария“ всичко щяло да се уреди. Като стигна дотук, дамата на сърцето му го похлупи като кутия с пружинка и го изпрати да си върви.
Скоро след това мистър Дорит отиде да поднесе почитанията си на бюста и бе посрещнат с голямо внимание. Мисис Мърдл узнала за тази работа от Едмънд. Отначало се изненадала, защото не считала Едмънд човек за женене. И обществото не го считало човек за женене. И все пак, разбира се, тя видяла като жена (ние, жените, инстинктивно усещаме тези неща, мистър Дорит!), че Едмънд е страшно пленен от мис Дорит и тя открито казвала, че мистър Дорит е много виновен, загдето е довел в странство такова очарователно момиче, да върти главите на сънародниците си.
— Имам ли честта да заключа, госпожо — каза мистър Дорит, — че… хм… одобрявате насоката на мистър Спарклъровите чувства?
— Уверявам ви, мистър Дорит — отвърна дамата, — че лично аз съм очарована.
Мистър Дорит се почувствува много доволен от тези думи.
— Лично аз съм възхитена — повтори мисис Мърдл.
Това небрежно повторение на думата „лично“ подтикна мистър Дорит да изрази надежда, че и одобрението на мистър Мърдл няма да се забави.
— Не мога да поема гаранция за неговото мнение — каза мисис Мърдл. — Мъжете, особено онези, които обществото нарича капиталисти, си имат свое мнение по тези въпроси. Но аз смятам — това е просто мое мнение, мистър Дорит, — аз смятам, че мистър Мърдл, общо взето, ще бъде — тук тя огледа фигурата си, преди да добави, без да бърза — напълно очарован.
Като стана дума за мъжете, които обществото нарича капиталисти, мистър Дорит се изкашля, като че ли някакво вътрешно съмнение го мъчеше. Мисис Мърдл схвана това и се дообясни:
— Макар че наистина, мистър Дорит, едва ли бе нужно да правя тази забележка, но го казах само поради пълната си откровеност към човека, когото така високо ценя и с когото се надявам, че ще имам удоволствието да вляза в още по-приятни връзки. Защото човек не може да не види колко вероятно е и вие да гледате на тези неща като мистър Мърдл, само че обстоятелствата по някаква случайност са заставили мистър Мърдл, за негово щастие или нещастие, да се занимава с търговски операции, а те, колкото и самите да са широки, може малко да му стесняват кръгозора. Аз съм цяло дете по търговските въпроси — добави мисис Мърдл, — но боя се, мистър Дорит, че те наистина стесняват кръгозора.