Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Това ни връща отново към капиталовложенията, сър — възкликна той и тревожно бутна Кленъм по коляното. — Не казвам нищо за това, че вие се разорявате, за да поправите една неправда, в която нямате никаква вина. Това сте вие! Човек трябва да е верен на себе си. Но казвам следното: понеже се боите, че може да се нуждаете от пари, за да спасите от излагане и позор близките си — спечелете колкото можете повече!
Артър поклати глава, но все пак го загледа замислено.
— Натрупайте колкото може повече богатство, сър — Панкс го увещаваше и наблягаше на съвета си с всички сили. — Натрупайте толкова богатство, колкото е възможно по честен начин. Това е ваш дълг. Не заради вас самия, а заради другите. Бързайте! Бедният мистър Дойс (който наистина остарява вече) се надява на вас! Роднините ви се надяват на вас! Вие сам не знаете още какво зависи от вас.
— Е, хайде, хайде! — отвърна Артър. — Стига за тази вечер!
— Още една дума, мистър Кленъм — отвърна Панкс, — и тогава вече стига за тази вечер. Защо да оставяте всичките печалби на алчните, на разбойниците и мошениците? Защо пък да оставяте всичките печалби на моя господар и на такива като него? Вие все така правите. Като казвам вие, подразбирам такива хора като вас. Вие знаете, че е така. Ами че аз го виждам всеки божи ден. Нищо друго не виждам. Такава ми е работата. Ето защо казвам — настоя Панкс, — хайде включете се и на добър час!
— Ами ако се включа и загубя? — запита Артър.
— Това не може да се случи, сър — отвърна Панкс. — Аз проучих въпроса. Името е всеизвестно, огромни ресурси, огромен капитал, високо положение, големи връзки, влияние пред правителството! Невъзможно е!
След това заключително изложение мистър Панкс постепенно се успокои, остави косата си да улегне, доколкото бе възможно, взе лулата от скарата на камината, напълни я пак и запуши. След това те почти не говориха повече, но мълчаливо обсъждаха един и същ въпрос и се разделиха едва към полунощ. На отиване, когато си вземаше сбогом от Кленъм, мистър Панкс го обгърна в облак дим и запуши навън. Това бе прието от Артър като уверение, че може напълно да разчита на Панкс, ако някога му потрябва помощ — било по отношение на въпросите, по които говориха тази вечер, било по кой да е друг въпрос.
На другия ден, дори когато вниманието му бе заето с други неща, Кленъм на няколко пъти си спомняше за влога от хиляда лири на мистър Панкс и за неговото „проучване на въпроса“. Той си мислеше с какъв оптимизъм мистър Панкс се отнасяше към този въпрос, а по характер не беше оптимист. Мислеше си за великото национално министерство и колко би се радвал да види Дойс по-охолен. Мислеше си и за онова мрачно, зловещо място, което помнеше като свой дом, и за мрака, който се сгъстяваше около него и го правеше още по-зловещо. И пак забеляза, че където и да отидеше, все виждаше, чуваше и стигаше до прочутото име Мърдл; оказа се трудно да седи на бюрото няколко часа, без това име да се натъкне на някое от сетивата му. Започна да му се вижда странно, че то е навсякъде и че само той изпитва недоверие към него. Макар че, като стигна дотук, взе да си мисли, че дори и той не изпитва недоверие; само по някаква случайност бе се държал настрана от него.
Такива симптоми при подобна епидемия обикновено са признаци на заболяване.
Глава XІV
Съвещание
Когато стана известно на британците край пожълтелите води на Тибър, че техният интелигентен съотечественик мистър Спарклър е станал един от лордовете на тяхното Министерство на разтакането, те приеха новината така леко като коя да е друга новина, произшествие или скандал — публикувана в английските вестници. Някои се посмяха, други казаха под форма на извинение, че службата всъщност е синекурна и всеки идиот, който може да си подпише името, може да я заеме; някои, и това бяха по-тежките политическия оракули, казаха, че Десимъс постъпил мъдро, като подсилил партията си, и че единствената конституционна цел на всички служби под разпоредбата на Десимъс е да се подсилва партията на Десимъс. Съществуваха няколко жлъчни британци, които отказваха да се подпишат под този израз на лоялност, но възраженията им бяха чисто теоретични. От практическо гледище те равнодушно изоставиха въпроса, считайки, че това е работа на други неизвестни британци, които се намираха някъде другаде или никъде. По същия начин голям брой британци в страната поддържаха цели двадесет и четири часа мнението, че тези невидими и неизвестни британци „трябва да се заемат с въпроса“ и че ако мълчаливо се съгласяваха с него, то си заслужаваха съдбата. Но към коя класа принадлежаха нехайните британци и къде се криеха нещастниците, и защо се криеха, и как ставаше така, че те постоянно пренебрегваха интересите си, не стана ясно нито на хората по бреговете на жълтия Тибър, нито на онези по бреговете на черната Темза.