Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Е, Еми, за какво си мислиш, моя малка?
— За тебе, Фани.
— Истина ли? Какво съвпадение! Но трябва да ти кажа, че с мене има още някой — не мислеше ли и за този някой, Еми?
Еми наистина бе мислила и за този някой, и той беше мистър Спарклър. Тя обаче не го каза, като му подаде ръка. Мистър Спарклър дойде и седна от другата й страна и тя усети братската му ръка не само да обгръща нея самата, а протегната, да обхваща и Фани.
— Е, сестричке — въздъхна Фани, — предполагам, че се сещаш какво означава това?
— Както е красива, така е и любима — заекна мистър Спарклър — и у нея няма никакви глупости и ние решихме…
— Не е нужно да даваш обяснения, Едмънд — рече Фани.
— Наистина, любов моя — каза мистър Спарклър.
— С една дума, миличка, ние се сгодихме. Трябва да кажем на татко довечера или утре, когато намерим удобен момент. Тогава всичко ще е свършено и повече няма какво да се говори по въпроса.
— Мила Фани — почтително рече мистър Спарклър, — аз бих желал да кажа няколко думи на Еми.
— Е, хайде! Кажи ги, за бога! — отвърна младото момиче.
— Убеден съм, мила Еми — каза мистър Спарклър, — че ако има някъде по света момиче освен високо надарената ти и красива сестра, у което да няма никакви глупости…
— Това ни е вече известно, Едмънд — прекъсна го Фани. — Остави тези приказки! Моля ти се, кажи нещо друго, освен че у нас няма глупости.
— Да, любов моя — каза мистър Спарклър. — И уверявам те, Еми, че за мене няма по-голямо щастие от щастието да съм така високо удостоен с избора на славно момиче, у което няма и помен от разни ми ти…
— Моля ти се, моля ти се, Едмънд! — прекъсна го Фани и леко тропна с крак.
— Права си, любов моя — каза мистър Спарклър, — зная, но просто ми е станало навик. Само исках да кажа, че за мене няма по-голямо щастие след това да се свържа с най-славното момиче, от щастието да имам нежната дружба на Еми. Може би не съм на нужната висота, когато неочаквано се заговори на други теми — доблестно каза мистър Спарклър, — и добре зная, че ако запитат обществото, общото мнение ще е, че не съм; но стане ли дума за Еми, там съм на нужната висота.
Мистър Спарклър я целуна, за да засвидетелствува това.
— За Еми винаги ще има нож и вилица и стая на разположение в нашия дом — продължи мистър Спарклър, който в сравнение с предишните си ораторски способности ставаше все по-красноречив. — Баща ми, сигурен съм, с гордост ще приеме тази, която аз така уважавам. А колкото за майка ми — каза мистър Спарклър, — която е забележително изискана жена, с…
— Едмънд, Едмънд! — извика Фани като преди.
— Покорно признавам, душичко — умолително рече мистър Спарклър, — че имам този навик и много ти благодаря, обожаема, че си даваш труд да го поправиш; но майка ми е общопризната като забележително изтънчена жена и у нея няма никакви…
— Може да няма, а може и да има — възрази Фани, — но аз ти се моля да не говориш повече за това.
— Добре, мила моя — каза Спарклър.
— Тогава всъщност ти вече нямаш какво да казваш, Едмънд, нали? — запита Фани.
— Нямам, обожаема моя — отвърна мистър Спарклър. — Извинявам се, че говорих толкоз много.
По някакво вдъхновение мистър Спарклър схвана, че въпросът означава — не е ли по-добре да си вървя?, и следователно оттегли братската си ръка и скромно каза, че покорно моли да му разрешат да си върви. Преди да си отиде, Еми го поздрави, както можа, при вълнението и скръбта си.
Когато той си отиде, тя се обърна към сестра си и рече:
— О, Фани, Фани! — После падна на гърдите й и заплака. Отначало Фани се засмя, но скоро допря лице до това на сестра си и също заплака… малко. За последен път Фани показа, че таи някакво скрито, потиснато или надвито чувство по въпроса. От този момент пред нея се разкри избраният от нея самата път и тя тръгна по него с властните си самоуверени стъпки.
Глава XV
Няма никаква основателна пречка за съчетанието на тези двамина
Когато на мистър Дорит бе съобщено от по-голямата му дъщеря, че мистър Спарклър й е направил предложение за женитба и тя му е дала съгласието си, той прие съобщението с голямо достойнство и прояви голяма родителска гордост; достойнството му порасна заедно с перспективата за създаване на изгодни връзки, а родителската му гордост идеше от съчувствието, което мис Фани с такава готовност проявяваше към тази велика цел на съществованието му. Той й даде да разбере, че благородната й амбиция намира хармоничен отзвук в сърцето му. И я благослови като дете с прекомерно развито чувство на дълг, със здрави принципи и предано на семейното достойнство.