Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Казвам ви, че се включих, мистър Кленъм — каза Панкс. — Това е човек с огромни възможности, огромен капитал, влиятелен пред правителството. Неговите предприятия са най-добрите засега. Безопасни. Сигурни.
— Е! — отвърна Кленъм, като изгледа сериозно първо него, после огъня. — Вие ме изненадвате!
— Ба! — отвърна Панкс. — Не казвайте така, сър. И вие би трябвало да сторите същото. Защо не направите като мене?
От кого бе пипнал болестта Панкс, не можеше да каже, както не би могъл да каже, ако неусетно се бе разболял от треска. Породени, както много физически заболявания, от порочността на хората и после разпространени поради невежеството им, тези епидемии след известно време се предават на много страдащи, които не са нито невежи, нито порочни. От коя категория се бе заразил мистър Панкс, не се знаеше, но в очите на Кленъм той принадлежеше към последната и затова заразата, която излъчваше, беше още по-опасна.
— Значи, вие наистина сте вложили — Кленъм вече изрече думата — вашите хиляда лири, Панкс?
— Разбира се, сър! — отвърна смело Панкс и изпусна кълбо дим. — Де да бяха десет хиляди!
Тази вечер две неща тежаха на самотната душа на Кленъм; едното — дълго разтаканото очакване на съдружника му, другото — това, което бе видял и чул у майка си. Почувствувал облекчение, че има на кого да се довери, той заговори и за едното, и за другото, и разговорът се върна отново към изходната точка с нова сила.
Всичко се случи по най-прост начин. Като изоставиха темата за капиталовложенията след дълга пауза, през която пушеше, мълчаливо загледан в огъня, Кленъм каза на Панкс как и защо има работа с великото национално Министерство на разтакането.
— Колко тежко трябва да е било и продължава да е на Дойс — каза той накрая с цялото възмущение, което въпросът повдигаше у него.
— Тежко наистина — съгласи се Панкс, — но вие му гледате работата, нали, мистър Кленъм?
— Какво искате да кажете?
— Вие се занимавате с паричните работи на предприятието, нали?
— Да, доколкото мога.
— Старайте се по-добре, сър — каза Панкс. — Възнаградете го за труда и разочарованията му. Нека използува възможностите на момента. Той никога няма да се възползува сам от такъв случай, какъвто е търпелив и погълнат от работата си. Той се уповава на вас, сър.
— Правя, каквото мога, Панкс — отвърна неловко Кленъм, а колкото да преценявам и проучвам тези нови мероприятия, в които нямам опит, съмнявам се дали ме бива за това — вече остарявам.
— Остарявате ли? — извика Панкс. — Ха, ха, ха!
Сърдечният смях и залпът от сумтене и пуфтене, предизвикан от учудването на мистър Панкс, и пълното му несъгласие с тази мисъл прозвучаха така искрено, че не остана съмнение в сериозността му.
— Остарявал, а? — извика Панкс. — Чуйте, чуйте, хора! Вие, стар? Чуйте го какво говори!
Категоричният отказ да приеме мисълта дори за миг, изразен във възклицанията му и с нов залп от сумтене и пуфтене, я пропъди и от Артър. Той наистина се изплаши, че нещо може да стане на мистър Панкс поради силния конфликт, възникнал между въздуха, който той изтласкваше от себе си, и пушека, който вкарваше в себе си. Ликвидирането на втория въпрос по този начин го тикна към третия.
— Млад ли, стар ли, на средна възраст ли съм, Панкс, не зная — каза той, щом настъпи благоприятна пауза, — но се намирам в много тревожно и несигурно състояние; състояние, което ме кара да се съмнявам дали всичко, което наглед ми принадлежи, наистина е мое. Да ви кажа ли как стои въпросът? Да ви се доверя ли, Панкс?
— Да, сър — каза Панкс, — ако вярвате, че съм достоен за това.
— Вярвам.
— Тогава говорете! — краткият и бърз отговор на мистър Панкс, потвърден от внезапното протягане на черната му като въглен ръка, беше извънредно изразителен и убедителен. Кленъм горещо стисна протегнатата ръка. Тогава, като смекчи, доколкото бе възможно, характера на опасенията си, без да ги направи неразбираеми и без да споменава името на майка си, но като говореше смътно за някаква своя роднина, той довери на мистър Панкс, в общи черти опасенията си и срещата, на която бе свидетел. Мистър Панкс слушаше с такъв интерес, че забрави да пуши и остави лулата си на скарата на камината между машите. Докато трая разказът, ръцете му така въртяха и увиваха косата му по цялата глава, че когато Кленъм свърши, той изглеждаше като някакъв нов Хамлет в беседа с духа на баща си.