Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— О, мила Фани! — възрази малката Дорит, която постепенно бе обзета от ужас, като схвана мисълта на сестра си. — Ако обичаш някого, няма да чувствуваш така. Ако обичаш някого, ще престанеш да мислиш за себе си, а ще мислиш само за него и ще забравиш себе си в предаността си към него. Ако обичаш някого, Фани…
Фани бе спряла да си тупа челото и гледаше изпитателно сестра си.
— О, така ли?! — извика Фани. — Истина ли е? Гледай ти, колко са вещи някои хора на известни теми! Казват, че всеки си имал тема, на която бил силен, и аз положително научих твоята, Еми. Хайде, хайде, миличко, аз само се пошегувах! — И докосна челото на сестра си. — Не ставай глупаво котенце, не бъди лекомислена и не си хаби красноречието за такива упадъчни фантазии! Хайде стига! Сега да дойда пак на моя въпрос.
— Мила Фани, остави ме да ти кажа първо, че много бих предпочела пак да си изкарваме скромната прехрана, отколкото да те видя богата и омъжена за мистър Спарклър.
— Да те оставя да кажеш ли, мила? — отвърна Фани. — Разбира се, ще те оставя да си кажеш, каквото щеш. Надявам се, че никой не те ограничава. Нали сме се събрали да поговорим по въпроса? А колкото за мистър Спарклър, нямам никакво намерение да се омъжа за него тази вечер, мила, нито утре сутринта.
— Но някога?
— Не, засега, доколкото ми е известно — отвърна безразлично Фани. И изведнаж, като премина от безразличието към силна възбуда, допълни:
— Ти говориш за умни мъже, малчуган такъв! Чудесно и лесно е да говориш за умни мъже, но къде са те? Аз не ги виждам никъде около себе си!
— Мила Фани, за толкова кратко време…
— Кратко ли, дълго ли е времето — прекъсна я Фани, — дотегна ми вече нашето положение. То не ми харесва и нещо много малко може да ме накара да го променя. Други момичета с различно възпитание и при различни обстоятелства може да се чудят на приказките и делата ми. Нека се чудят. Те постъпват според техния живот и характер, аз постъпвам според моя.
— Фани, мила Фани, ти знаеш, че притежаваш качества, които те правят достойна за мъж, много по-високопоставен от мистър Спарклър.
— Еми, мила Еми — отвърна Фани, пародирайки думите й. — Зная само, че искам да имам по-определено и ясно положение, за да мога да се изявя по-добре пред тази нахална жена.
— И затова ли — извини ме, че те питам, Фани, — но затова ли ще се омъжиш за сина й?
— Е, може би — каза Фани с тържествуваща усмивка. — Може би има и други, не така неприятни начини за постигане на целта, моя мила. Тази нахална твар може да си мисли сега, че ще бъде голям успех за нея да се отърве от сина си, като ми го натика, и по този начин да ме ликвидира. Но тя слабо си представя какво я чака, като се омъжа за сина й. Ще й се противопоставям във всичко и навсякъде ще й съпернича. Това ще е главната цел на живота ми.
Като стигна дотук, Фани остави шишенцето и закрачи из стаята, като заставаше на едно място, щом заговореше.
— Едно нещо непременно ще постигна, дете мое: ще я състаря! Непременно ще я състаря!
След тези думи тя отново тръгна из стаята.
— Ще говоря за нея като за старица. И да не зная точната й възраст, ще се преструвам, че я зная — но сигурно ще я узная от сина й. И тя ще ме чува да казвам на хората, Еми, нежно, съвсем покорно и нежно: колко добре изглежда във възрастта си. Веднага ще я направя да изглежда стара в сравнение с моята младост. Може би не съм така хубава като нея, сама не мога да отсъдя, но зная, че съм достатъчно хубава, за да й бъда трън в очите. И ще й бъда!
— Мила сестро, нима ще се осъдиш на нещастен живот заради това?
— Какъв ти нещастен живот, Еми! Та точно такъв живот ми трябва! Дали по природа или поради обстоятелствата не е важно, но такъв живот ме привлича много повече от всеки друг.
В думите й прозвуча една жална нотка, ала тя се изсмя рязко и поде разходката си, но се спря отново, като мина покрай едно голямо огледало.
— Фигура! Фигура, Еми! Е, добре! Жената има хубава фигура. Признавам й го и не го отричам. Но толкова ли е по-хубава от всички останали, че да няма равна? Не съм сигурна, ей богу! Дай на някоя много по-млада от нея свободата да се облича като женена жена, като нея, пък ще видим така ли е, мила моя!
В тази мисъл имаше нещо приятно и ласкателно, което я накара да се върне на стола си в по-весело настроение. Тя улови ръцете на сестра си и плесна четирите ръце над главата си, като гледаше сестра си в лицето и се смееше.