Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Мисис Мърдл разпространяваше новината и приемаше поздравления с небрежна грация, която засилваше блясъка й, както монтировката засилва блясъка на елмаза. Да, казваше тя, Едмънд приел поста. Мистър Мърдл пожелал да го приеме и той го приел. Дано се окажел по вкуса на Едмънд, но тя не знаела, наистина. Това щяло да го задържа много в града, а той предпочитал да живее на село. Все пак службата представлявала едно положение — и то добро положение. Разбира се, всичкото било от любезност към мистър Мърдл, но нямало да е зле и за Едмънд, ако му хареса. Все пак добре било той да има някаква работа, пък и да получава нещо за тази работа. Оставало само да се види дали Едмънд няма да предпочете военна служба.
Така говореше бюстът, усъвършенствуван в изкуството привидно да скромничи, когато всъщност се величае. Докато Хенри Гауън, когото Десимъс беше отхвърлил, обикаляше всичките си познати от Порта дел Пополо до Албано и едва ли не се кълнеше (но не съвсем) със сълзи на очи, че Спарклър е най-кроткото, най-простодушното, изобщо най-милото муле, което някога е пасло на общественото пасбище, и че само едно обстоятелство би възхитило него (Гауън) повече, отколкото назначението на любимото му муле, а именно неговото собствено назначение (т.е. на Гауън). Той твърдеше, че службата е като за Спарклър: никаква работа — тъкмо да се справи, и голяма заплата — също ще се справи. С една дума, чудесна, подходяща, грандиозна служба; той почти бил готов да прости на дарителя, че е пренебрегнал него самия, от радост, че милото муле, към което хранел такива топли чувства, е настанено в такъв чудесен обор. Но доброжелателството му не стигаше дотук. Той използуваше всички случаи в обществото да кара мистър Спарклър да се прояви; и макар че след такива любезни постъпки младият джентълмен винаги се проявяваше жалко и смешно в умствено отношение, никой не се съмняваше в приятелските намерения на Гауън.
Единствена дамата на Спарклъровото сърце се съмняваше. Сега мис Фани се намираше в затрудненото положение да бъде навсякъде известна в тази роля, защото въпреки капризното си държание към него не го бе отритнала. И така името й бе достатъчно свързано с този господин, за да се чувствува компрометирана, ако го правеха по-голямо посмешище от обикновено; и тъй като съвсем не й липсваше остроумие, тя понякога му се притичваше на помощ срещу Гауън и го защищаваше успешно. Но същевременно се срамуваше заради него, колебаеше се дали да го отритне, или по-решително да го насърчи, страшно се боеше, че от ден на ден се заплита все повече в своите колебания и се измъчваше от опасения, че мисис Мърдл тържествува над нейното нещастие. С този хаос в главата й никак не е чудно, че една вечер мис Фани се прибра в къщи от някакъв концерт и бал в дома на мисис Мърдл в много възбудено състояние и когато сестра й мило се опита да я успокои, тя я отблъсна от тоалетката, на която ядосано се мъчеше да заплаче, и заяви, силно развълнувана, че мрази всички и би желала да умре.
— Мила Фани, какво има? Кажи ми!
— Какво има ли, малка къртице? — каза Фани. — Ако не беше по-сляпа от слепците, нямаше да ме питаш. И още смяташ, че имаш очи в главата си, а ме питаш какво има!
— Мистър Спарклър ли е, мила?
— Ми-стър Спар-клър! — повтори Фани с безкрайно презрение, като че ли той беше последното същество в слънчевата система, за което би могло да й мине през ума. — Не, сляпа госпожице, не е той.
Веднага след това тя съжали, че нагруби сестра си, и заяви с ридание, че й е известно колко противна е станала, но всички я карали да е такава.
— Ти като че ли не си добре тази вечер, мила Фани.
— Глупости! — отвърна младото момиче и се разгневи отново. — Добре съм, колкото си и ти. Може би и по-добре, и все пак не се хваля с това.
Бедната малка Дорит, като не знаеше какви успокоителни думи да каже, за да не разсърди сестра си, реши, че е най-добре да си мълчи. Отначало и това раздразни Фани; тя запротестира пред огледалото си, че от всички непоносими сестри на света най-непоносима е кротката сестра. Знаела, че понякога е страшно избухлива; знаела, че става противна; че когато е противна, нищо няма да й подействува така добре, както да й го кажат в лицето, но понеже имала нещастието да й се падне кротка сестра, никога не й го казвали направо и така просто я изкушавали и предизвиквали да става нетърпима. Освен това (гневно каза на огледалото тя) не искала да й прощават. Не било добър пример вечно да коленичи за прошки пред по-малката си сестра. В това се състояло цялото им изкуство: вечно да я поставят в такова положение, че да й прощават, и не питат дали това й е по вкуса. Накрая избухна в неудържим плач и когато сестра й седна до нея да я утешава, рече: