Кралство на пепелта

- Въпреки това армията ни ще пристигне изтерзана пред стените на Оринт - потри умислено челюстта си Гавриел.

Колко пъти вече Роуан го бе забелязвал да гледа на север, към града, където сега воюваше синът му. Несъмнено се питаше дали Едион е още жив.

- Те са професионални бойци - каза сухо Фенрис. - Ще се справят.

- Обиколният маршрут само ще ги умори излишно - изтъкна Лоркан.

- По последни сведения - намеси се Роуан - Перант е обсаден от Морат. - Елида изтръпна. - Рисковано е да минаваме твърде близо. Възможно е да си навлечем сражение, което само ще забави пристигането ни в Оринт и ще отслаби армията ни.

- Проучих картите десетки пъти. - Гавриел надникна свъсено към разгърнатите върху работната маса карти. - Няма друг път към Оринт. Не и такъв, който не би ни отвел опасно близо до Перант.

- Може да имаме късмет - поде Фенрис - и бурята да е ударила целия Север. Да е замразила част от моратските сили.

Роуан се съмняваше да ги споходи подобен шанс. Нещо му подсказваше, че целият им късмет се беше изчерпал с оцеляването на жената до него.

Елин плъзна уморен, мрачен поглед към него. Той дори не можеше да си представи какво е чувството да се отдадеш докрай. Да отдадеш човешката си част, магията си. Знаеше, че първото от двете е причината за терзанието в очите ѝ. Онова, което я правеше някак чужда в собственото ѝ тяло.

Миналата нощ той бе отделил време да я запознае наново с определени части от това тяло. Както и с неговото. Дълго, дълго време. Докато изтерзаното изражение не напусна очите ѝ, докато не се загърчи от удоволствие под него, пламтейки, когато проникваше в нея. Той не спря сълзите си, макар и да се превръщаха в пара още преди да покапят върху кожата ѝ. Сълзи се стичаха и по нейното лице, докато го прегръщаше плътно, бляскави като сребро на светлината от огъня ѝ.

Тази сутрин обаче, когато я събуди с целувки по челюстта и шията, угнетеният поглед се беше завърнал. И не напусна очите ѝ.

Първо бе загубила белезите си. А сега и тялото на простосмъртен човек.

Достатъчно. Беше дала достатъчно. Но той знаеше, че възнамерява да даде още.

Една разузнавачка от рукините извика кралицата от входа на шатрата и Елин ѝ даде безмълвна команда да влезе. Тя обаче само подаде глава с изцъклени очи. Качулката, веждите и миглите ѝ бяха покрити със сняг.

- Ваше Величество! Ваши Величества! - коригира се, съзирайки Роуан. Той не си направи труда да ѝ обяснява, че беше просто Негово Височество и завинаги щеше да си остане така. - Трябва да дойдете. - Разузнавачката дишаше толкова тежко, че дъхът ѝ образуваше облаци в мразовития въздух, промъкващ се между крилата на шатрата. - Всички.

Отне им минути да нахлузят топлите си дрехи и оръжия, за да се подготвят за снега и студения вятър.

После тръгнаха след рукинката покрай затрупаните от сняг палатки. Дори дърветата не бяха успели да ги предпазят от навяванията.

Щом стигнаха до края на лагера, момичето им показа нещо сред ослепителната фъртуна.