![Гаснещ зрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/7/gasneshch-zrak-bg-download.jpg)
Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
Ендест Силан се обърна рязко към недрата на Зимния пазар, с неговите тълпи и всичките лични нужди, скритите страхове и грижи, напреженията от едва поддържан поминък — всичко това кипна пред него. И през тази замайваща смес той видя също така болката от плена на животни, обречени на заколение; дори грудките, лежащи голи и наредени за продан, излъчваха смътен копнеж за сладка пръст.
„Клетки за живота ни. Просто поредният затвор от необходимост, трескаво ограден със стените на всякакво въобразимо оправдание — тези решетки, откъсващи от онова, което вярваме, че е възможно. Толкова много капани на мисълта.
Майко Тъма, не е ли това, което искаме всички ние от теб? Къде е обещаното ти облекчение? Защото радостите, в които се вкопчваме, са само острови в море от мъка и всеки миг на примиреност е безветрен миг, обзет от умора.
Гледай тогава, Майко Тъма, как нося ден на избавление.“
Усети я как се присви в ужас.
Но не отстъпи и погледът ѝ си остана, и видя всичко, което имаше да се види, щом той закрачи напред и се пресегна със силата си, за да донесе благослова на мир, от който никой не се спаси. Следовниците му ридаеха зад него, докато пред него настръхнали мъже и жени, с предпазливите им, но алчни лица, с острите им като нож погледи и белезите им от тежък труд — потръпваха преди да паднат на колене, преди да покрият лицата си, след като всяка борба, всяко вътрешно вълнение бяха, за кратко, облекчени. У мнозина, видя Ендест, докато крачеше по пътеките, това освобождение будеше сълзи — не на скръб, нито дори на нещо като щастие, а на просто облекчение.
Движеше се между тях като упойващ цяр и им поднасяше дара на безчувствието, поднасяше на всекиго поред благослова на вътрешната тишина.
Вързани кози, кокошки в кафези, малки елейнти във високите им, оградени с мрежи затвори. Прилепи, дращещи в малки дървени кутии, зайци, вързани за глезените — късаха сухожилията на крачетата си и скачаха, скачаха, мятаха се във въздуха — мучащи мириди, малки нежни кутрета, още пойни птици и скимтящите маймунки от Юга — Ендест Силан отвори всяка врата, скъса всяка връв, а след това, шепнейки им у дома, отпращаше съществата надалеч. „У дома, при майките ви. При вашите стада, рояци, вашите гори и джунгли. У дома, в името на някаква по-проста справедливост, някое по-просто обещание.“
Фигури изникваха пред него, връхлитаха с гняв, но спираха, щом яростта изчезнеше, щом неговият благослов ги погълнеше и превърнеше всяка ранена душа в нещо мъничко, което, стига човек да поискаше, можеше да бъде побрано в две любящи шепи.
Дори смъртта бе открита за отказ, щом се натъкна на дълги маси, отрупани с мъртва риба, която внезапно запляска, хриле се раздвижиха, очи заблестяха. И с един жест той ги отпрати надалеч. „Идете си във вашите реки и езера. Днес светът се връща в непокътнато състояние. Днес аз замразявам всичкото време и ви освобождавам всички, за да останете в мига, в нещото между два дъха. Тази прашинка мир.“
Майка Тъма наблюдаваше, докато той крачеше през хаоса, докато разнищваше пазара, крадеше храна, отказана на целия натиск на глада. Наблюдаваше, защото не можеше да направи нищо друго, защото очите ѝ бяха вътре в дланите му, а раните не мигаха.
Магията се оказа крадец на много неща. Ендест Силан се усети, че е застанал в центъра на един площад. Зад него имаше портал, водещ към Зимния пазар, и от онова обградено с платно гърло лъхаше ридание и скръб, само че вече заглъхваше, докато приглушената дневна светлина бързо отстъпваше на здрача.
На площада пред него клечеше дракон, толкова огромен и толкова близо, че умът му се замая. Люспите му бяха пурпур, с охра или злато по ръбовете, потъмняващи до бронз под челюстта му и по дължината на гърлото. Черни нокти бяха изровили дълбоко в каменната настилка. Крилете му бяха сгънати зад изгърбени рамене и съществото беше навело грамадната си клинообразна глава, впило златните си блещукащи очи в жреца.