Зовът на барабана [bg]

Бриана издаде звук, който може и да беше смях, но задавен от истерия. Посегна нагоре и заби силно ноктите си в опакото на дланта му. Стреснат от болката, той отпусна хватката си и тя издърпа ръката си.

— Всичко е наред — повтори по-категорично към цялата стая. — Познавам го. — После направи успокоителен жест към момичето. — Лизи, отивай да си лягаш. Аз… ще дойда по-късно. — Обърна се на пета и тръгна бързо към вратата. Роджър огледа всички заплашително, за да обезкуражи всякаква намеса, и я последва.

Тя го чакаше точно пред вратата. Пръстите ѝ се забиха в ръката му яростно, едва ли беше просто от радост да го види.

— Какво правиш тук? — попита го тя.

Той откачи пръстите ѝ и ги стисна здраво.

— Не тук — сопна ѝ се. Хвана я за ръката и я поведе по-надолу по улицата, под един голям конски кестен. Небето още сияеше с остатъците от залеза, но клоните на дървото провисваха почти до земята и под тях бе достатъчно тъмно, за да се скрият от всеки любопитен, който можеше да е тръгнал след тях.

Тя се завъртя към него веднага щом стигнаха под сянката им.

— Какво правиш тук, за бога?

— Търсех те, малка глупачке! А какво, по дяволите, правиш ти тук? И то облечена така, проклета да си! — Беше погледнал само за миг бричовете и ризата, но му беше достатъчно.

В нейното време тези дрехи щяха да са твърде торбести, за да минат за сексапилни. След месеци, в които бе виждал жени с дълги поли и шалове обаче, сега дългите ѝ крака и извивката на прасците му се струваха така предизвикателни, че му идеше да я увие веднага с чаршаф.

— Проклета жена! Ами това е все едно да тръгнеш гола по улицата!

— Не ставай идиот! Какво правиш тук?

— Казах ти — търся те.

Хвана я за раменете, после я целуна силно. Страх, гняв и огромното облекчение, че я е намерил, се смесиха в твърда стрела от желание и той усети, че трепери. Тя също. Беше се притиснала към него и трепереше в ръцете му.

— Всичко е наред — прошепна ѝ. Зарови устни в косата ѝ. — Всичко е наред, тук съм. Ще се грижа за теб.

Тя се изправи рязко и се освободи от прегръдката му.

— Наред ли? — извика. — Как можа да го кажеш? За бога, ти си тук!

Ужасът в гласа ѝ беше очевиден. Той я хвана за ръката.

— А къде другаде да бъда, когато ти се засили към нищото и рискува живота си и… защо го направи, по дяволите?!

— Търся родителите си. Какво друго бих правила тук?

— Знам това, за бога! Но защо, по дяволите, не ми каза какво си решила?

Тя издърпа ръка от хватката му и го блъсна здраво в гърдите. Той се олюля назад.

— Защото нямаше да ме пуснеш, затова! Щеше да се опиташ да ме спреш и…

— По дяволите, щях! Господи, щях да те заключа някъде или да ти вържа ръцете и краката! От всички откачени идеи…