Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Трябваше да намери начин да се измъкне оттук. Не успееше ли да овладее гнева си, не му оставаше никакъв шанс. Спомни си как баща му го учеше, че гневът е нещо лошо, как беше успявал да го потиска през по-голямата част от живота си. От Зед беше научил, че понякога освобождаването на гнева може да се окаже по-опасно от задържането му вътре в себе си. Сега моментът беше точно такъв. Разполагаше с опита на цял един живот във възпирането на гнева; сега трябваше да приложи опита си. Тази мисъл му вдъхна искрица надежда.
Внимателно, без излишни движения, той се понадигна. Мечът му си беше в ножницата, ножът също, дори нощният камък си беше на мястото. Раницата му лежеше на земята, облегната на противоположната стена. Отляво ризата му се беше втвърдила от засъхнала кръв. Главата му болезнено пулсираше, но не го болеше повече от останалите части на тялото.
Той обърна леко глава и видя Дена. Беше се опънала с кръстосани глезени върху един стол. Дясната й ръка лежеше върху обикновена дървена маса и загребваше нещо от паница. Изсипваше съдържанието на лъжицата в устата си. Дена го гледаше.
Ричард си помисли, че сигурно би било редно да каже нещо.
— Къде са хората ти?
Дена продължи да дъвче, като не отделяше поглед от него. Най-накрая остави паницата на масата и посочи към пода близо до нея.
Гласът й беше спокоен, почти нежен.
— Ела и застани тук.
Полагайки доста усилия, Ричард се изправи на крака и застана на посоченото му място. Когато се изправи, загледан в нея, Дена го погледна безстрастно. Той зачака мълчаливо. Тя се изправи и избута назад стола си с обувката си. Беше висока почти колкото него. Докато вземаше от масата една ръкавица и пъхаше дясната си ръка в нея, натискайки с пръстите си надолу, тя му обърна гръб.
Внезапно се извъртя и силно го зашлеви с опакото на ръката си през устата, така че той се строполи на земята. Бронираната й ръкавица разцепи устната му, под която се показаха зъбите му.
В същия миг, още преди гневът му да е избухнал, Ричард си помисли за едно прекрасно място в Еленовата гора. Очите му се навлажниха от острата болка.
Дена му се усмихна топло.
— Забрави обръщението, кученцето ми. Вече ти казах — ще се обръщаш към мен с „Господарке“ или с „Господарке Дена“. Имаш късмет, че именно аз те обучавам; повечето Морещици не са тъй снизходителни. Те биха използвали Агиел още при първата обида. Но в моето сърце има частичка доброта за красиви мъже, а освен това, макар ръкавицата да не е особено ефикасно средство за наказание, трябва да призная, че я използвам с удоволствие. Харесва ми да усещам контакта. Агиел е стимулиращ, но няма нищо по-прекрасно от това да използваш собствените си ръце и да усещаш с тях какво правиш — тя леко се намръщи, гласът й стана по-суров. — Свали си ръката.
Ричард махна ръката от устата си и заедно с другата я отпусна покрай тялото. Усещаше как от брадичката му капе кръв. Дена го гледаше доволна. Най-неочаквано тя се наведе към него и облиза кръвта от брадичката му, усмихвайки се на вкуса. Това явно я възбуждаше. Тя се притисна към него, но този път засмука устната му в устата си и я захапа силно по разрязаното място. Ричард стисна очи, ръцете му се свиха в юмруци, задържа дъха си, докато тя се отдръпна, облизвайки усмихната кръвта от устните си. Той потръпна от болка, но продължи да си представя мислено гледките от Еленовата гора.
— Това беше просто нежно предупреждение, както скоро ще се убедиш. А сега задай въпроса правилно.
Ричард моментално реши, че ще я нарича „Господарката Дена“ и че това за него ще бъде признак на неуважение към нея и че никога, ама никога няма да я нарича само „Господарке“. Това щеше да е начинът му да й се противопостави, да запази собственото си достойнство. Поне в собствените си мисли.
Ричард си пое дълбоко въздух, за да прозвучи гласът му по-уверено.
— Къде са хората ти, Господарке Дена?
— Така е доста по-добре — изгука тя. — Повечето Морещици не позволяват на подопечните си да говорят или да задават въпроси, но мисля, че това е отегчително. Аз по-скоро обичам да говоря с тях. Както вече ти казах, имаш късмет, че попадна на мен — тя му се усмихна студено. — Отпратих ги. Вече нямам нужда от тях. Използват се само при улов и докато уловеният използва магията си срещу мен; след това няма повече нужда от тях. По никакъв начин не можеш да се измъкнеш оттук, нито да ми се противопоставиш. По никакъв.