Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
За Флора Грейстийл бе особено мъчително да научи, че Стрейндж е загубил разсъдъка си. Отначало помисли, че баща й греши и дори след като всички я увериха, че това е истина, тя все още не виждаше защо трябва да напуска Венеция: беше убедена, че Стрейндж никога не би я наранил. Но видя, че и баща й, и леля й са сигурни в обратното и че няма да се успокоят, докато тя не замине. С голямо нежелание Флора прие да тръгне.
Скоро след заминаването на двете дами доктор Грейстийл седна в една от леденостудените мраморни стаи на голямата къща да се утеши с чаша бренди, като се мъчеше да събере смелост, за да отиде при Стрейндж. В стаята влезе Франк и започна да обяснява за някаква черна кула.
— Какво? — попита доктор Грейстийл. Не беше в настроение да слуша приумиците на Франк.
— Елате да ви я покажа, сър.
Доктор Грейстийл стана и отиде до прозореца.
В центъра на Венеция се издигаше нещо. То можеше да се оприличи на черна кула с невиждана големина. Основата й сякаш покриваше няколко акра. Тя се издигаше високо в небето и върхът й не се виждаше. Отдалеч изглеждаше катраненочерна на цвят и гладка. Но на моменти като че ли ставаше прозрачна, сякаш от черен дим. Виждаха се сградите отзад — или може би вътре в нея.
Това бе най-загадъчното нещо, което доктор Грейстийл беше виждал. — Откъде може да се е взела, Франк? И какво е станало с къщите, които бяха там?
Преди да получи отговори на тези или на каквито и да било други въпроси, някой тежко и солидно почука на вратата. Франк отиде да отвори. След малко се върна с група хора, напълно непознати за доктор Грейстийл. Двама от посетителите бяха свещеници, имаше и трима-четирима млади мъже с униформи в ярки цветове, щедро украсени със златни ширити и сърма. Най-снажният от тях пристъпи напред. Той носеше най-великолепната униформа и дълги руси мустаци. Мъжът обясни, че е полковник Венцел фон Отенфелд, секретар на австрийския губернатор на града. Той представи и спътниците си — офицерите бяха австрийци като него, но свещениците бяха венецианци. Това само по себе си беше достатъчна изненада за доктор Грейстийл: венецианците мразеха австрийците и представители на двете националности трудно можеха да се видят заедно на едно място.
— Вие ли сър доктор? — попита полковник фон Отенфелд. — Приятел на хексенмайстер155 на Велик Велинтон?
Доктор Грейстийл призна, че е самият той.
— Ах, сър доктор! Днес ние просители във ваши крака! — фон Отенфелд си придаде меланхоличен вид, подсилен от дългите провиснали мустаци. Доктор Грейстийл каза, че е изненадан да го чуе.
— Ние идва днес. Ние моли ваше… — фон Отенфелд се намръщи и щракна с пръсти. — Vermittlung. Wir bitten um Ihre Vermittlung. Wie kann man das sagen?156.
Последва кратък спор относно правилния превод на думата. Един от италианските свещеници предложи „посредничество“.
— Да, да — енергично се съгласи фон Отенфелд. — Ние моли посредничество от нас за хексенмайстер на Велик Велинтон. Сър доктор, ние много уважава хексенмайстер на Велик Велинтон. Но сега хексенмайстер на Велик Велинтон направил нещо. Какъв беда! Хора във Венеция страхува. Много остави свой къща и замине!
— А-ха — измънка с неразбиране доктор Грейстийл. Той се замисли за момент и изведнъж го осени прозрение: — О! Сигурно мислите, че мистър Стрейндж има нещо общо с онази черна кула?
— Не! — отсече фон Отенфелд. — Това не кула. Това нощ! Какъв беда!
— Моля? — попита с недоумение доктор Грейстийл и се обърна за помощ към Франк. Франк сви рамене.
Един от свещениците, който говореше английски малко по-добре, обясни, че тази сутрин слънцето е изгряло във всички части на града, освен в една — енорията „Санта Мария Дзобениго“, където живее Стрейндж. Там продължава да бъде нощ.
— Защо хексенмайстер на Велик Велинтон прави това? — попита фон Отенфелд. — Ние не знае. Моля, сър доктор, отива. Поиска, моля, върне слънце в „Санта Мария Дзобениго“? Любезно помоли хексенмайстер не прави вече магия във Венеция?
— Разбира се, че ще отида — каза доктор Грейстийл. — Положението е крайно обезпокоително. И макар да съм напълно сигурен, че мистър Стрейндж не го е направил преднамерено и че всичко това ще се окаже плод на недоразумение, ще се радвам да помогна с каквото мога.
— Ах! — възкликна разтревожен свещеникът, който говореше добър английски, и вдигна ръка, сякаш се боеше, че доктор Грейстийл на мита ще се втурне към „Санта Мария Дзобениго“. — Моля ви, вземете слугата си! Нали няма да отидете сам?
155
Hexenmeister (нем.) — магьосник.
156
Посредничество. Ние молим за вашето посредничество. Как да се каже? (нем.) — Бел. прев.