Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Стивън, не се тревожете за мен. Малко съм уморен, това е всичко. Вие притежавате забележителна далновидност и проницателност. Отсега нататък с вас не сме просто приятели, а братя! Вие ми помогнахте да победя врага си и в замяна на това аз ще открия името ви. Ще ви направя крал! — гласът му заглъхна.
— Кажете ми какво направихте? — прошепна Стивън. Но джентълменът затвори очи.
Стивън остана да стои на колене в балната зала, стиснал ръката му. Лоените свещи угаснаха и мракът ги обгърна.
56
ЧЕРНАТА КУЛА
3–4 декември 1816 година
ДОКТОР ГРЕЙСТИЙЛ СПЕШЕ и сънуваше. В съня му някой го викаше и искаше нещо от него. Той държеше да изпълни искането на този някой и обикаляше насам-натам да го търси, но все не го намираше, а продължаваше да чува как някой го вика по име. Накрая отвори очи.
— Кой е там? — попита доктор Грейстийл.
— Аз съм, сър. Франк.
— Какво има?
— Мистър Стрейндж е тук. Иска да говори с вас, сър.
— Случило ли се е нещо?
— Той не каза, сър. Но така ми се струва.
— Къде е мистър Стрейндж, Франк?
— Не иска да влезе, сър. Не можах да го убедя. Отвън е. Доктор Грейстийл спусна крака на пода и рязко си пое дъх.
— Студено е, Франк! — каза той.
— Да, сър.
Франк помогна на доктор Грейстийл да облече халата и да обуе чехлите си. Те тръгнаха през поредица от тъмни стаи и десетки акри студени мраморни подове. Във вестибюла гореше лампа. Франк отвори голямата желязна врата, взе лампата и излезе навън. Доктор Грейстийл го последва.
Каменно стълбище се спускаше в непрогледен мрак. Само мирисът на морето, плискането на водата в камъните и редките проблясъци и движения в тъмното подсказваха, че в подножието на стълбището има канал. На прозорците и балконите на някои от околните къщи светеха лампи. Под тях цареше тишина и тъмнина.
— Не виждам никого! — възкликна доктор Грейстийл. — Къде е мистър Стрейндж?
Вместо отговор Франк посочи вдясно от себе си. Изведнъж под един мост блесна лампа и на светлината доктор Грейстийл видя чакаща гондола. Гондолиерът насочи лодката към тях. С приближаването й доктор Грейстийл постепенно различи пътника в нея. Въпреки всичко казано от Франк докторът не можа да го познае веднага.
— Стрейндж! — извика той. — Мили Боже! Какво се е случило? Едва ви познах! Скъпи… скъпи… приятелю! — доктор Грейстийл се затрудни, докато намери подходящата дума. През последните седмици бе започнал да свиква с мисълта, че двамата със Стрейндж скоро ще станат по-близки. — Елате да влезем вътре! Франк, бързо! Донеси на мистър Стрейндж чаша вино!
— Не! — кресна Стрейндж с дрезгав, непознат глас. Той бързо каза нещо на гондолиера. Италианският му беше далеч по-добър от този на доктор Грейстийл, затова докторът не го разбра, но смисълът му стана ясен, когато гондолиерът започна да отдалечава лодката от пристана.
— Не мога да вляза! — извика Стрейндж. — Не ме молете затова!
— Добре, но поне ми кажете какво е станало.
— Аз съм прокълнат!
— Прокълнат? Не! Не го казвайте!
— Само че го казвам. Сгреших във всичко от начало до край! Казах на човека да ме държи на разстояние от къщата. Не е безопасно да се приближавам. Доктор Грейстийл! Трябва да изпратите дъщеря си далеч от тук!
— Флора? Защо?
— Наблизо има някой, който й мисли злото!
— Всемогъщи Боже!
Очите на Стрейндж се разшириха.
— Наблизо има някой, който иска да я осъди на вечно страдание! Да бъде робиня и да се подчинява на един див дух! Да гние в древен затвор, построен както от камъни и пръст, така и от безмилостна магия. Зъл, зъл дух! Макар че може би не е чак толкова зъл — защото какво друго е направил, освен да бъде верен на природата си? Как би могъл да промени това?
Нито доктор Грейстийл, нито Франк проумяваха и дума от това.
— Сър, вие сте болен — каза доктор Грейстийл. — Имате треска. Хайде да влезем вътре. Франк ще ви приготви питие, което ще ви успокои и ще пропъди тези страшни мисли. Да влезем, мистър Стрейндж — той отстъпи назад, за да направи път на Стрейндж да се качи по стълбите, но магьосникът дори не забеляза.
— Мислех — започна Стрейндж и веднага млъкна. Паузата беше необичайно дълга, той сякаш бе забравил какво иска да каже, но след малко отново заговори: — Мислех, че Норел е лъгал само мен. Но съм се заблуждавал. Много съм се заблуждавал. Той излъга всички. Излъга всички нас.
После каза нещо на гондолиера и лодката се изгуби в мрака.
— Почакайте! Почакайте! — извика доктор Грейстийл, но гондолата беше изчезнала. Той се взираше в тъмното с надеждата, че Стрейндж ще се появи отново, но това не стана.