Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
Валеше пухкав сняг. Всички меланхолични цветове на Венеция се бяха превърнали в оттенъци на сивото и черното. Площад „Сан Марко“ приличаше на бледосив акварел върху бяла хартия. Никъде не се виждаха хора. Доктор Грейстийл и Франк крачеха в снега. Доктор Грейстийл носеше фенер, а Франк държеше черен чадър над главата му.
Оттатък площада се издигаше черният стълб на Нощта. Те минаха под арката на Атриума и тръгнаха между смълчаните къщи. Мракът започна насред едно мостче. Това беше най-невероятната гледка на света: едрите снежинки падаха косо и изведнъж нощта ги засмукваше, сякаш беше живо същество, което ги поглъщаше с жадни устни.
Спътниците хвърлиха последен поглед към тихия бял град и се гмурнаха в Мрака.
Улиците бяха пусти. Обитателите на енорията бяха намерили убежище при роднини и приятели в други части на града. Но венецианските котки, не по-малко своенравни от котките във всички останали градове, се бяха стекли в „Санта Мария Дзобениго“ на танци, лов и игри в безкрайната Нощ, която за тях очевидно беше празник. В тъмното котките сновяха покрай доктор Грейстийл и Франк и няколко пъти докторът се стъписваше при вида на чифт блеснали очи, втренчени в него от прага на някоя къща.
Когато наближиха сградата, където живееше Стрейндж, там беше тихо. Те започнаха да чукат на вратата и да викат, но никой не се появи. После забелязаха, че е отключено, и влязоха. В къщата беше тъмно. Доктор Грейстийл и Франк намериха стълбището и се качиха в стаята на последния етаж, където Стрейндж правеше магии.
След всичко случило се те очакваха да видят нещо необикновено, да заварят Стрейндж в компанията на демон или страховит дух. Затова останаха малко разочаровани от обичайния характер на гледката. Стаята изглеждаше като всеки друг път. Имаше много запалени свещи, желязната печка гореше приветливо. Стрейндж седеше на масата надвесен над сребърния си леген и лицето му бе озарено от ярка бяла светлина. Не се изправи. В ъгъла кротко тиктакаше часовник. Всички налични повърхности бяха осеяни с книги, листа хартия и записки, както обикновено. Стрейндж прокара пръст по повърхността на водата и два пъти леко удари по нея. После се обърна и си записа нещо.
— Стрейндж! — обади се доктор Грейстийл.
Стрейндж вдигна глава. Нямаше предишния безумен вид като миналата нощ, но в очите му блестеше същата тревога. Той дълго време съзерцаваше доктора, без изобщо да покаже, че го познава.
— Грейстийл — промърмори накрая магьосникът. — Какво търсите тук?
— Дойдох да видя как сте. Безпокоя се за вас.
Стрейндж не отговори. Отново се вгледа в сребърния си леген и размаха ръце над него. На лицето му се изписа неудовлетворение. Той взе една чаша и я напълни с вода. После извади малко шишенце и внимателно отмери две капки от течността.
Доктор Грейстийл го наблюдаваше. На шишенцето нямаше етикет, течността беше с цвят на кехлибар, можеше да бъде какво ли не.
Стрейндж усети погледа на доктор Грейстийл върху себе си.
— Сигурно ще кажете, че не бива да пия това. Е, можете да си спестите усилията! — той изпи сместа на един дъх. — Няма да говорите така, ако знаете защо го правя!
— Не, не — възрази доктор Грейстийл с най-утешителния тон, на който бе способен и който използваше за убеждаване на най-упоритите си пациенти. — Уверявам ви, нямах намерение да казвам нищо подобно. Просто исках да знам дали нещо ви боли. Или може би сте болен? Миналата нощ ми се видяхте болен. Вероятно бих могъл да ви посъветвам… — той млъкна. Долови някаква миризма. Доста силна — суха и натрапчива с примес на нещо граниво и животинско — и най-любопитното от всичко беше, че я позна. Изведнъж си спомни мириса на стаята, където живееше старицата, лудата старица с многото котки.
— Жена ми е жива — каза Стрейндж. Гласът му прозвуча дебело и дрезгаво. — Ха! Видяхте ли! Не го знаехте, нали?
Доктор Грейстийл се вцепени. Ако имаше нещо, което все още можеше да го стъписа, то беше току-що изказаното от магьосника твърдение.
— Казаха ми, че е мъртва! — продължи Стрейндж. — Казаха ми, че е погребана! Не мога да повярвам, че съм се оставил да ме излъжат така! Тя е омагьосана! Откраднаха ми я! Ето защо се нуждая от това! — той размаха шишенцето с кехлибарената течност под носа на доктора.
Доктор Грейстийл и Франк отстъпиха крачка-две назад. Франк промърмори в ухото на господаря си:
— Всичко е наред, сър. Всичко е наред. Няма да му позволя да ви нарани. Държа го под око. Не се бойте.