Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Ръката на Стрейндж застина неподвижно във въздуха.

— Какво говорите? Каква неестествена нощ? Какво й е неестественото?

— Боже мой, Стрейндж! Сега е почти пладне!

В първия миг Стрейндж не каза нищо. Погледна тъмния прозорец, тъмнината в стаята и накрая доктор Грейстийл.

— Нямах никаква представа — прошепна смаян магьосникът. — Повярвайте ми, това не е мое дело!

— Тогава чие е?

Стрейндж не отговори, само се огледа безпомощно из стаята. Доктор Грейстийл се боеше да не го разстрои още повече, ако продължи да говори за тъмнината отвън, затова просто попита:

— Можете ли да върнете дневната светлина?

— Аз… не знам.

Доктор Грейстийл каза, че с Франк ще дойдат пак на другия ден и още веднъж се възползва от възможността да препоръча съня като отлично лекарство.

Стрейндж не го слушаше, но когато гостите му тръгнаха да излизат, той стисна ръката на доктора и прошепна:

— Може ли да ви попитам нещо?

Доктор Грейстийл кимна.

— Не се ли страхувате, че може да угасне?

— Кое да угасне?

— Свещта — Стрейндж посочи челото на доктора. — Свещта в главата ви.

Отвън мракът изглеждаше още по-зловещ отпреди. Доктор Грейстийл и Франк мълчаливо тръгнаха из тъмните улици. Когато стигнаха дневната светлина в западния край на площад „Сан Марко“, двамата въздъхнаха облекчено. Доктор Грейстийл заговори:

— Възнамерявам да не казвам на губернатора, че Стрейндж е загубил разсъдъка си. Бог знае какво могат да направят австрийците. Могат да изпратят войници да го арестуват — или по-лошо! Просто ще кажа, че в настоящия момент не може да пропъди нощта, но не иска да навреди на града — защото вярвам, че е така, — и не се съмнявам, че мога да го убедя да оправи нещата в най-скоро време.

На другия ден, когато слънцето изгря, енорията „Санта Мария Дзобениго“ все така тънеше в мрак. В осем и половина Франк излезе да купи мляко и риба. Хубавичкото чернооко момиче, което продаваше мляко на една лодка в канала „Сан Лоренцо“, харесваше Франк и винаги разменяше по някоя дума и усмивка с него. Тази сутрин, като му подаваше пълната кана с мляко, го попита:

— Hai sentito che lo stregone inglese u pazzo?157

На рибния пазар при Канале Гранде един рибар продаде на Франк три кефала и за малко да забрави да му вземе парите, защото цялото му внимание бе погълнато от спор със съседа относно това дали английският магьосник е полудял, защото е магьосник, или защото е англичанин. На път за вкъщи Франк видя две монахини, които миеха мраморните стълби на една църква. Те го поздравиха и му казаха, че възнамеряват да се молят за злочестия луд английски магьосник. После, почти пред вратата на къщата, където живееха Грейстийл, изпод седалката на една гондола се измъкна бяла котка, протегна се на кея и измери Франк с поглед. Той зачака котката да каже нещо по адрес на Джонатан Стрейндж, но тя си замълча.

— Как, за Бога, е станало това? — попита доктор Грейстийл и седна в леглото си. — Мислиш ли, че мистър Стрейндж е излязъл и е разговарял с някого?