Джонатан Стрейндж и мистър Норел

— Той е добър човек — убедено заяви доктор Грейстийл. — Но нещо му се е случило. От магията е, Франк. Сигурно е от нея. Професията му е много необичайна и не мога да не съжалявам, че не е станал нещо друго — войник или свещеник, или адвокат! Какво ще кажем на Флора, Франк? Тя няма да иска да замине — бъди сигурен в това! Няма да иска да го остави. Особено когато… когато е болен. Какво ще й кажа? Трябва да замина с нея. Но тогава кой ще остане във Венеция да се грижи за мистър Стрейндж?

— Ние с вас ще останем и ще помогнем на магьосника, сър. Но накарайте мис Флора да тръгне заедно с леля си.

— Да, Франк! Точно така! Точно това ще направим!

— Но трябва да отбележа, сър — добави Франк, — че мис Флора едва ли се нуждае от някого, който да се грижи за нея. Тя не е като другите млади дами.

Франк бе живял достатъчно дълго с Грейстийл, за да прихване навика на всички в семейството да смятат мис Грейстийл за девойка с изключителни качества и ум.

След като решиха, че в момента не могат да направят нищо повече, доктор Грейстийл и Франк отидоха да си легнат.

Но едно е да кроиш планове нощем, друго е да ги осъществяваш денем. Както доктор Грейстийл бе очаквал, Флора решително се противопостави на идеята да замине далеч от Венеция и от Джонатан Стрейндж. Тя не разбираше защо трябва да заминава.

Защото, обясни доктор Грейстийл, мистър Стрейндж е болен.

Още една причина да остане, каза Флора. Някой трябва да се грижи за него.

Доктор Грейстийл се опита да намекне, че болестта на Стрейндж е заразна, но той беше човек на принципите и на честността. Нямаше навика да лъже и не се справяше добре с това. Флора не му повярва.

Леля Грейстийл прие промяната в плановете не по-добре от племенницата си. Доктор Грейстийл не можеше да се справи с обединената им опозиция, затова се видя принуден да посвети сестра си в тайната и да й разкаже какво е станало през нощта. За беда той не притежаваше таланта да предава емоции. Зловещият хлад, който лъхаше от думите на Стрейндж, изцяло липсваше в разказа му. Сестра му разбра само, че магьосникът е говорил несвързано. Тя логично заключи, че Стрейндж е бил пиян. Този порок не беше чужд на много джентълмени и не й се струваше достатъчна причина двете с племенницата й да се местят в друг град.

— В края на краищата, Ланселот — каза леля Грейстийл, — виждала съм те да правиш и по-лоши неща под въздействие на виното. Помниш ли вечерята у мистър Сиксмит, когато ти настоя да пожелаеш лека нощ на всички пилета? Излезе на двора и ги пусна от птичарника, те се разбягаха и една лисица изяде половината. Не бях виждала Антоанет толкова ядосана (Антоанет беше покойната съпруга на доктор Грейстийл).

Това беше стара и много унизителна история. Доктор Грейстийл изслуша разказа с нарастващо нетърпение.

— За Бога, Луиза! Аз съм лекар! Мога да позная кога човек е болен и кога — пиян!

Наложи се Франк да помага. Той помнеше с по-голяма точност думите на Стрейндж. Картината, която магьосникът бе обрисувал на Флора, пленена за вечни времена в далечен затвор, беше достатъчно зловеща, за да ужаси леля Грейстийл. Не след дълго и тя бе не по-малко убедена от останалите, че Флора трябва да напусне Венеция. Но леля й настоя на едно — нещо, което и през ум не беше минало нито на доктор Грейстийл, нито на Франк: тя настоя да кажат истината на Флора.