Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Кой си ти, че искаш да се срещнеш с Върховната лейди? — попита Фалендре. Неясно защо натърти на титлата.
— Името ми е Ранд ал-Тор. Аз съм Прероденият Дракон.
Ако се бяха разплакали, като чуха името на Семирага, сега вече завиха на умряло.
Метнал ашандарей през седлото, Мат седеше на гърба на Пипс в полумрака сред дърветата и чакаше, заобиколен от две хиляди конни стрелци с арбалети. Слънцето беше залязло и събитията скоро щяха да се разиграят. Тази нощ сеанчанците щяха да ударят здраво на няколко места. Къде по-малки, къде по-големи, но при всички случаи — здраво. Лунната светлина, процеждаща се между клоните, осветяваше достатъчно, за да може да открои скритото в сянка лице на Тюон. Беше настояла да остане с него, което означаваше, че Селусия е до нея на пъстрия си кон, разбира се, и че го гледа с гняв, както винаги. За жалост, сенките не бяха достатъчно, за да скрият това. На Тюон сигурно не й харесваше това, което щеше да се случи тази нощ, но лицето й не го издаваше. Какво ли си мислеше? Изражението й беше строго като на съдия.
— Планът ти предполага много късмет — каза Теслин, не за първи път. Макар и скрито в сенките, лицето й изглеждаше твърдо. Тя помръдна на седлото си и придърпа наметалото. — Много късно ще е за каквато и да било промяна, но от тази част със сигурност можеш да се откажеш. — Той би предпочел с него да са Бетамин и Сета, не бяха обвързани с Трите клетви, а и знаеха сплитовете, които дамане използваха за оръжия, нещо, което ужасяваше Айез Седай. Не самите сплитове: просто това, че Бетамин и Сета ги знаят. Поне си мислеше, че може да разчита на тях. Лейлвин твърдо беше отказала да се бие със сеанчанци, освен за да се защити. Бетамин и Сета можеше да направят същото, или в последния миг да решат, че не могат да действат против сънародниците си. Все едно, Айез Седай им бяха забранили да се намесват и след като го казаха, никоя от двете не си отвори повече устата. Пред Айез Седай и двете бяха толкова хрисими, че и на мравка правеха път.
— Милостта на Светлината да ви огрее дано, Теслин Седай, но лорд Мат наистина има късмет — каза капитан Мандевин. Набитият едноок мъж беше с Бандата още от първите дни в Кайриен и си бе спечелил белите кичури в косата, скрити сега под боядисания в зелено шлем, шлем без забрало, като на пешак, в битки срещу Тийр и Андор преди това. — Помня битки, когато ни превъзхождаха числено, с врагове отвсякъде, а той успяваше да победи. Не да се измъкне, забележете, а да победи. Красиви битки.
— Красива битка е тази, в която не ти се налага да се биеш — заяви Мат по-рязко, отколкото се канеше. Никак не обичаше битки. В една битка могат да те надупчат. Просто непрекъснато се въвличаше в битки, това бе цялата работа. Повечето хитрости в битките си бяха просто опити за измъкване. Но тази нощ измъкване нямаше да има, нито още много нощи занапред. — Нашата част в това е важна, Теслин. — Какво задържаше Алудра, огън да я гори дано? Атаката срещу снабдителния лагер вече трябваше да е в ход, силна само колкото войниците, които го отбраняват, да си помислят, че ще могат да издържат, докато им дойде помощ, но достатъчно силна, за да ги убеди, че помощ ще им трябва. Останалите щяха да ударят с пълна мощ от самото начало, за да смажат защитниците, преди да са разбрали какво ги е нападнало. — Искам да пускам кръв на сеанчанците, да им пускам кръв толкова силно, бързо и често, че да реагират на това, което правим ние, вместо да кроят свои планове. — Още щом думите излязоха от устата му, съжали, че не се бе изразил другояче.
Тюон се беше навела към Селусия, а по-високата жена беше смъкнала шарфа си над лицата им, за да си кажат нещо шепнешком. Много тъмно беше за проклетия им говор с пръстите, но не можеше и една дума да чуе от това, което си казваха. Можеше да си представи обаче. Трябваше да я остави назад с Реймон или някои други. Така щеше да е по-безопасно. Можеше да го направи, ако бе заповядал да я вържат, нея, както и Селусия. И може би Сетале също. Тази проклетата жена като че ли все още винаги взимаше страната на Тюон.
Дорчото на Мандевин заора с копито и той го потупа по врата с облечената си в стоманена ръкавица ръка.
— Не може да се отрече, че съществува и боен късмет, когато откриеш слабост в противниковия строй, каквато изобщо не си очаквал, каквато не би трябвало да има, когато го завариш строен да се брани срещу атака от север, докато ти му влизаш от юг. Бойният късмет язди на рамото ви, милорд. Виждал съм го.
Мат само изсумтя и раздразнено намести широкополата шапка на главата си. За всяко знаме, случайно нацепило се в някоя проклета пролука във вражеската отбрана, имаше десет, които проклето не се нацепваха в проклетите пролуки точно когато човек проклето очакваше да се нацепят. Ей това беше истината за проклетия боен късмет.