За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
За него това приключваше въпроса. За мен – не съвсем. Знам, че съм елф. Не много красив по стандартите на елфите, може би, пък и наистина човешките жени не ме интересуват – вярно е, че се срещам с достатъчно елфически момичета при лелите си и вече съм установил каква е разликата. Но не мога да си затварям очите. Знам как ме гледа Сета. О, да, тя е много приятна и възпитана и никога не ми е досаждала. Но мога да се досетя за какво мечтае вечер, притиснала възглавница към гърдите си. Страхувам се, че в крайна сметка заради това ще изгубя най-добрия приятел, който съм имал някога. Защото някой ден ще стигнем и до този въпрос… Но не сега.
– Уби ми апетита – промърморих и пуснах недоядения кроасан в чинията си. – Ще ида да звънна на Сета.
Майка ù вдигна при второто позвъняване.
– Здравей, Безар! – харесвам гласа ù, топъл е все едно летен дъжд. – Сета тъкмо се чудеше дали ще си свободен днес. Отложихме пътуването за другата седмица, баща ù бил зает.
– Чудесно! – засмях се. – Всъщност, ужасно… О, може ли да дойда? Сега, веднага?
– Заповядай. Ще ù кажа.
Спогледахме се с баща ми, забърсах си шлифера от закачалката и излязох.
Сета беше в таванската стаичка, която беше превърнала в свое ателие. Рисуваше портрет на орк – най-вероятно тъкмо С.Е.Т.И.
– Мислех си за ново приключение – каза, без да оставя палитрата. – Нали се сещаш за онази история с кредитните кодове в Матрицата?
– Какво ще кажеш да го обърнем на роман? – отвърнах и я прегърнах през раменете. – Имам една добра новина.
– Например?
Показах ù писмото.
– Боже господи! – тя се засмя, обърна се и ме целуна по бузата. – Не мога да повярвам! Велик си!
– О, да, почти. Само дето адски се страхувам. Не съм писал толкова голямо нещо.
– Не можеш да кажеш, че нямаме материал! Даже ще ти помагам, ако нямаш нищо против.
– Нали затова съм дошъл?
– Добре тогава! Само да довърша тук… Ще слезеш ли да кажеш на майка да сложи кафе? Ще ни трябва, ако ще правим концепция за роман.
Кимнах и я оставих да нанася полутонове на единия щръкнал бивник (кривия) на С.Е.Т.И.
СЕНКИ В ЛЕДА – концепция
БЕЗАР ГОЛДЛИЙФ
„Некрономикон“ – магьосническо свърталище, бар за западнали шадоурънъри. Елфа се навърта там и разсъждава за фактите от живота, които не са особено приятни. Влиза С.Е.Т.И., орк, която обявява, че търси опитен маг на процент от задача. Елфа е единственият, който е достатъчно зле, за да се съгласи да работи за заплащане някъде в бъдещето. Така съдбата събира двама представители на традиционно мразещи се раси, които временно сключват примирие…
Към средата на октомври отсъствах от училище за два дни – с татко ходихме до Чикаго да подпиша договора за „Сенките“. Когато се върнахме, досадните дъждове и хладното време бяха отстъпили на циганското лято и то се проточи чак до края на месеца. Водех Сета в парка почти всеки следобед. Опъвахме старото одеяло за пикник встрани от пищящите дечица и разпръсвахме схеми и карти по него. Знам, че с моята книга ù пречех да рисува – майка ù няколко пъти го намекна – но никога не съм очаквал, че писането, планирането и правенето на един роман ще се окаже толкова трудна работа. А и се забавлявахме чудесно, след като веднъж напипахме ритъма.
Поне в първите петдесетина страници, през които изпълненото с взаимни подозрения партньорство на С.Е.Т.И. и Елфа постепенно намираше обща почва. След това…
– Мисля, че трябва да махнем алармата – заявих намусено.
Огледах още веднъж бележките ни и грубите скици, които Сета бе надраскала, докато обсъждахме сцената. На последната рисунка нашите двама герои надничаха през шубраците в запуснат двор на старовремска къща, малко след като С.Е.Т.И. беше хакнала компютърната система на имението, а двама орки от бандата ù бяха прерязали жиците. Елфа на свой ред бе свалил магическите защити. По план оставаше сензорна аларма с независимо захранване, която можеше да спусне блиндираната врата на кабинета на собственика и да ни попречи да измъкнем „автентично вещерско кристално кълбо“, както го описваше поръчката на С.Е.Т.И.
– Трябва да махнем алармата – повторих. – Прекалено сложен капан си спретнахме, няма как да я обезвредят!
Бяхме го измислили кодът да се вкарва отвън – вече изпълнен етап, благодарение на декърските умения на орката – но самата аларма да се обезврежда чрез реално натискане на копче вътре в кабинета. Е, в реалността бих могъл просто да се прехвърля дотам… но „Шадоурън“ не описва такава вродена способност на елфите, а по подразбиране алармата би засякла директно магическо въздействие.