Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Новината предизвика сензация в котиджа и отвлече вниманието от мистър Баптист. Меги веднага си проби път напред, като че ли поглъщаше вестта за своята майчица не само с уши, но и с нос, уста и очи, само че последните бяха замъглени от сълзи. Тя особено се зарадва, когато Кленъм я увери, че в Рим има болници, и то уредени много добре. Мистър Панкс се издигна особено много в очите на всички, понеже беше специално поздравен в писмото. Всички бяха доволни и проявиха интерес, така че Кленъм бе добре възнаграден за труда си.
— Но вие сте уморен, сър! Позволете да ви направя чаша чай — каза мисис Плорниш, — ако благоволите да го изпиете в котиджа; и, разбира се, много ви благодарим, че сте така любезен да си спомняте за нас.
Мистър Плорниш, който считаше, че като домакин трябва да прибави и своите благодарности, ги поднесе във форма, която, според него, най-идеално съчетаваше официалност и искреност.
— Джон Едуърд Ненди — каза мистър Плорниш, като се обърна към стареца, — сър, такива скромни постъпки без искрица гордост не се представят често и затова, когато се видят, трябва да им се отдаде благодарност и почит, защото иначе може да доживеем да ги търсим и да не ги намерим и тогава така ни се пада.
На което мистър Ненди отговори:
— От все сърце съм съгласен с мнението ти, Томъс, което е също като моето, следователно нито дума повече и като не искам да изоставам от това мнение, което е „да“, Томъс, „да“, е мнението, с което винаги съм единодушен, а където няма разлика в мненията, там има само едно мнение, а не две, не, Томъс, не!
С по-малка тържественост и Артър изрази задоволството си, че те така високо са оценили малкото му внимание; а колкото за чая, обясни, че още не е вечерял, и си отива право в къщи да се подкрепи след дългия дневен труд, иначе щял с готовност да приеме гостоприемната покана. Тъй като мистър Панкс шумно набираше пара за тръгване, той завърши, като покани този господин да си вървят заедно. Мистър Панкс заяви, че не желае нищо по-добро, и двамата напуснаха Щастливия котидж.
— Ако дойдете у дома с мене, Панкс — каза Артър, когато излязоха на улицата, — и поделите с мене вечерята ми, ще ми направите почти благодеяние, защото съм изморен и без настроение тази вечер.
— Поискайте ми по-голяма услуга, когато имате нужда — каза Панкс, — и аз ще я сторя.
Едно мълчаливо разбирателство и съгласие бе установено между този странен човек и Кленъм от деня, в който той му разказа в двора на Маршалси как се е борил за семейството Дорит зад гърба на мистър Ръг. Когато екипажът потегли в онзи паметен ден, в който семейството си замина, те двамата го доизгледаха заедно и заедно си тръгнаха бавно за дома. Когато дойде първото писмо от малката Дорит, никой не прояви такъв интерес към нея, както мистър Панкс. Второто писмо, в този момент в джоба на мистър Кленъм, специално го поздравяваше. Макар досега никога да не бе правил излияния или демонстрации на чувствата си пред Кленъм и макар това, което току-що бе казал, да бе изразено с малко думи, Кленъм изпитваше все по-голяма увереност, че по своя странен начин мистър Панкс се привързва все повече към него. Всички тези нишки се преплитаха и тази вечер превърнаха мистър Панкс в котвено въже за Кленъм.
— Аз съм съвсем сам — обясни Артър, както вървяха. — Моят съдружник отсъствува по работа далече оттук и вие ще можете да се чувствувате при мене като у дома си.
— Благодаря ви. Вие не обърнахте много внимание на малкия Алтро преди малко, нали? — запита Панкс.
— Не. Защо питате?
— Той е слънчев човек и ми харесва — каза мистър Панкс. — Нещо лошо му се е случило днес. Имате ли представа какво би могло да го е разтревожило?
— Вие ме изненадвате. Нямам представа.
Мистър Панкс обясни защо пита. Артър никак не очакваше да чуе това и не можеше да даде никакво обяснение.
— Дали не е добре да го запитате — каза Панкс, — понеже е чужденец?
— Какво да го запитам? — отвърна Кленъм.
— Какво му тежи на душата.
— Мисля, че първо трябва сам да се уверя, че нещо му тежи на душата — каза Кленъм. — Аз намирам, че във всяко отношение той е така старателен, така благодарен (за най-малкото нещо) и така достоен за доверие, че може да излезе, като че ли го подозирам в нещо. А това би било много несправедливо.
— Вярно — каза Панкс. — Но слушайте! Вие не бива да ставате господар на никого, мистър Кленъм. Прекалено сте деликатен.