Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Воплите на двете по-големи деца от семейство Макстинджър, както и ревът на малкия Александър — за това момченце би могло да се каже, че е имало шарено детство, тъй като през по-голямата част от този вълшебен период в живота то е било с посиняло лице — придаваха на посещението още по-страшен облик. Но когато отново се възцари тишина и капитанът, целият плувнал в пот, безропотно погледна мисис Макстинджър, ужасът му достигна връхната си точка.
— О, капитан Кътъл, капитан Кътъл! — заговори мисис Макстинджър, като издаде сурово брадичката си и я заклати в такт с това, което би могло да се нарече юмрук, ако не беше тя представителка на слабия пол. — О, капитан Кътъл, капитан Кътъл, как дръзвате да ме гледате в очите, без сърцето ви да се пръсне!
Капитанът, на когото видът бе всякакъв друг, но не и дързък, тихо прошепна: „Дръж се здраво!“
— О, наистина каква слабохарактерна и доверчива глупачка бях, когато прибрах под собствения си покрив капитан Кътъл! — изкрещя мисис Макстинджър. — Само като си помисля какви благодеяния изсипвах върху този човек и как учех децата си да го обичат и почитат като роден баща, а на нашата улица нямаше нито една хазайка или наемател, които да не знаеха, че търпя парични загуби заради този човек и заради неговото къркане и пъркане… — мисис Макстинджър употреби последната дума не за да изрази някаква мисъл, а само за подсилване на благозвучието — и те всички крещяха в един глас, срам и позор за този, който обременява една трудолюбива жена, трепеща се от сутрин до вечер за благото на своите деца и поддържаща бедното си жилище толкова чисто, че човек може да яде, да, а също и да пие чай, стига да иска, направо на пода или на стълбите, въпреки неговото къркане и пъркане… такива грижи и усилия се полагаха за него!
Мисис Макстинджър спря, за да си поеме дъх, а лицето й тържествуващо сияеше, че тя повторно уместно бе споменала „пъркането“ на капитан Кътъл.
— А той да избяга — а-а-а! — изкрещя мисис Макстинджър и така провлечено изговори последната сричка, че нещастният капитан се почувствува най-големият негодник. — И да се крие дванайсет месеца! От една жена! Такава е неговата съвест! Няма смелостта да я погледне в очи-и-и-те — ново проточване на сричката, — а се измъква тайно като престъпник! Ами ако това мое невръстно дете — бързо добави мисис Макстинджър — реши да избяга и да се измъкне тайно, аз ще изпълня дълга си на майка към него, докато то се покрие цялото със синини!
Малкият Александър, изтълкувал тези думи като недвусмислено обещание, което незабавно ще бъде изпълнено, от страх и мъка се търкулна на пода, навири нагоре подметките на обувките си и зарева така оглушително, че мисис Макстинджър счете за необходимо да го вземе на ръце и от време на време, когато той наново се разплакваше, да го укротява с такова подрусване, от което зъбите можеха да му се разклатят.
— Прекрасен човек е този капитан Кътъл! — рече мисис Макстинджър, като силно наблегна на първата сричка от името му. — Заслужава си мъката по него… безсънието заради него… припадъците… опасенията, че навярно е умрял… обикалянето ми като луда из града, за да науча нещо за него! О, прекрасен човек е той! Ха-ха-ха-ха! Заслужава си всички тези мъки и тревоги, че и повече даже. Нищо не е това, да те благославя бог! Ха-ха-ха-ха! Капитан Кътъл — със суров вид и глас запита мисис Макстинджър, — искам да знам дали имате намерение да се приберете у дома.
Уплашеният капитан така погледна към шапката си, сякаш не виждаше друг изход, освен да я нахлупи и да се предаде.
— Капитан Кътъл — със същия решителен вид повтори мисис Макстинджър, — искам да знам дали имате намерение да се приберете у дома.
Капитанът изглеждаше напълно готов да тръгне, но тихо предложи нещо в смисъл „да не се вдига толкова шум около това“.
— Да, да, да — с успокоителен глас се обади Бънсби. — Чакай, миличка, чакай!
— А кой сте вие, ако обичате? — с целомъдрено достолепие попита мисис Макстинджър. — Живели ли сте някога на Бриг Плейс номер 9, сър? Паметта ми може да е слаба, но смятам, че не сте били мой наемател. Преди мен на номер 9 живееше една мисис Джолсън и навярно ме бъркате с нея. Само по този начин мога да си обясня вашата фамилиарност, сър.
— Хайде, хайде, миличка, чакай, чакай!
Капитан Кътъл не бе в състояние да очаква подобно нещо дори и от такъв забележителен човек и макар че го видя със собствените си очи, не можеше да повярва, но Бънсби пристъпи смело напред, обви с косматата си ръка в син ръкав мисис Макстинджър и така я укроти с магическия си жест и с малкото си думи — други гой не изрече, — че тя, поглеждайки го за миг, се размекна, разплака се и отбеляза, че и дете можело да я надвие сега, толкова била паднала духом.