Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

ГЛАВА XL

Семейни отношения

Би било неестествено човек с характер като този на мистър Домби да смекчи своето високомерие и студенина под влияние на противодействието на силен дух, което сам бе предизвикал насреща си, както и би било неестествено непробиваемата броня на гордостта, която неизменно го обгръщаше, да стане по-накърнима поради непрестанните стълкновения с надменност, презрение и пренебрежение. Проклятието на такъв тип природа — скрито в нея самата и насочено срещу нея, то представлява, общо взето, най-тежкото й възмездие — се състои в това, че както почтителното отношение и отстъпчивостта способствуват за развитието на злотворните й свойства и са храна за нея, така също и съпротивлението наред с противодействието срещу настойчивите й изисквания не по-малко я подхранват. Злото начало в нея еднакво добре намира средства за растеж и развитие в противоположностите. То изсмуква за себе си сили и живот както от сладкото, така и от горчивото. Независимо дали се кланят пред него, или го пренебрегват, то поробва душата, в която му е въздигнат трон. Независимо дали го боготворят, или отблъскват, то е господар, неумолим подобно дявола от мрачните легенди.

В отношенията си с първата жена мистър Домби, високомерен и студен, се бе държал като някое висше същество, за каквото едва ли не се считаше. За нея той бе „мистър Домби“ още отначало, когато го видя за първи път, и остана „мистър Домби“ до смъртта й. Той бе изтъквал своето величие през целия им съпружески живот и тя покорно го бе признавала. Той бе заемал своето високо положение на върха на трона си, а тя скромното си местенце на най-ниското стъпало. И той бе процъфтявал, изцяло служейки на единствената си идея! А после се бе надявал, че гордостта на втората му жена ще се съедини с неговата собствена гордост, ще се влее в нея и ще укрепи величието му. Той си бе представял, че подчинявайки надменността й на своята, ще стане по-надменен от всякога. Никога не бе допускал възможността надменността на жена му да се обърне срещу него. А сега, когато се убеди, че тя се изпречва на пътя му на всяка крачка или завой от ежедневието му, извръщайки към него своя студен, пренебрежителен и презрителен лик, неговата гордост, вместо да посърне или да клюмне от неочаквания обрат, пусна нови клонки, стана по-сгъстена и напрегната, по-мрачна, навъсена, тягостна и неподатлива от всякога.