Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Онемял и напълно изумен, капитанът видя как той постепенно увлече със себе си неумолимата жена в магазина, върна се за ром, вода и свещи, занесе й ги и я успокои, без, изглежда, да изрича нито една дума. После надникна в гостната, облечен в лоцманската си куртка, и рече: „Кътъл, отивам като ескорт до дома“, а капитан Кътъл, изпаднал в по-голям смут, отколкото ако го бяха оковали във вериги, за да го откарат благополучно до Бриг Плейс, видя как семейството мирно се изтегля един по един начело с мисис Макстинджър. Той едва успя да свали желязната кутия за чай и крадешком да пъхна малко пари в ръцете на Джулиана Макстинджър, предишната си любимка, и на Чаули, към когото хранеше симпатия, защото бе роден за моряк, и те всички вкупом напуснаха мичмана, а Бънсби му прошепна, че ще са справи юнашката и ще сигнализира на Нед Кътъл, преди да се върне на борда на своя кораб, и завършвайки процесията, хлопна вратата.
Когато капитанът се върна в малката гостна, озовавайки се сам, отначало го обзеха неспокойни мисли, че ходи насън и че е бил посетен от призраци, а не от живо семейство. След това обаче изпита безгранична вяра към командира на „Предпазливата Клара“ и огромно възхищение от него и тези чувства доведоха капитана до възторжено състояние.
Времето обаче течеше, а Бънсби не се връщаше и капитанът започна да изпитва тревожни съмнения от друг характер. Дали Бънсби не е ловко примамен на Бриг Плейс и задържан там под арест като заложник? В такъв случай би било редно капитанът, като честен човек, да го освободи, лишавайки се от собствената си свобода. Дали пък мисис Макстинджър не го е нападнала и победила и той сега се срамува да се покаже след поражението? Или пък мисис Макстинджър, със своя неуравновесен характер, е размислила и решила да се върне отново на борда на мичмана, а Бънсби, давайки си вид, че я води по-пряк път, се опитва да заблуди семейството сред лабиринтите и дебрите на Сити? И преди всичко какво подобава на капитан Кътъл да направи, в случай че никога повече не чуе нито за семейство Макстинджър, нито за Бънсби, което навярно бе възможно да се случи при това чудесно и непредвидено стечение на обстоятелствата?
Той обмисля всичко това, докато се умори, а Бънсби още го нямаше. Приготви си за лягане постелята под тезгяха, а Бънсби още го нямаше. Най-накрая, когато капитанът вече го отписа, поне за тази вечер, и започна да се съблича, се дочу звук от приближаващи се колела, който замря пред вратата, а после се раздаде сигналът на Бънсби.
Капитанът се разтрепера при мисълта, че Бънсби не се е отървал от мисис Макстинджър и я е върнал обратно с карета.
Не беше така обаче. Не го придружаваше нищо друго освен един голям сандък, който Бънсби собственоръчно вкара в магазина и веднага щом го вкара, седна отгоре му. Капитан Кътъл позна сандъка си, който бе оставил в дома на мисис Макстинджър, и като се взря, със свещ в ръката, по-внимателно в Бънсби, си помисли, че се е натряскал до козирката, с други думи, че е пиян. Впрочем трудно беше да разбере това със сигурност, тъй като и в трезво състояние лицето на командира не изразяваше нищо.
— Кътъл — обади се командирът на флотилия, като стана от сандъка и отвори капака, — тези партушини твои ли са?
Капитан Кътъл погледна и разпозна вещите си.
— Подредено е както трябва, а, друже? — рече Бънсби.
Признателният и зашеметен капитан го сграбчи за ръката и се канеше да се впусне в обстойно обяснение на чувствата и изумлението си, но Бънсби си дръпна ръката и сякаш направи опит да намигне със своето въртящо се око, но в резултат на този опит, при състоянието му, едва не загуби равновесие. Тогава той рязко отвори вратата и стремително се отдалечи, за да се върне незабавно на борда на „Предпазливата Клара“ — вероятно такъв бе неизменният му обичай, когато считаше, че е постигнал успех.
Тъй като на Бънсби не му се нравеше да бъде често посещаван, капитан Кътъл реши на следващия ден да не ходи при него, нито пък да му праща писмо дотогава, докато командирът не прояви сам благосклонното си желание или пък, ако това не се случи, докато не изтече известен срок. И така, на другата сутрин капитанът поднови уединения си начин на живот и много дни наред, сутрин, обед и вечер, задълбочено размишляваше за стария Сол Джилс, за мнението на Бънсби по отношение на него и за това дали има вероятност той да се завърне. В голямата си част тези размишления укрепваха надеждите на капитан Кътъл и под влияние на събудените надежди, както и за да достави удоволствие на себе си, той чакаше майстора на корабни уреди на вратата, осмелявайки се да върши това сега, когато по странен начин си бе възвърнал свободата. Той бе поставил стола на стария човек на мястото и подредил малката гостна както преди, в случай че Сол Джилс неочаквано се върне у дома. Наред с това, със свойствената си съобразителност, той свали от гвоздея един малък портрет на Уолтър като ученик, за да не се разстрои старият човек при влизането си у дома. От време на време капитанът бе обземан от предчувствия, че в даден ден Сол Джилс ще се появи. А една неделя дори поръча двоен обяд — толкова бе изпълнен с очаквания. Но старият Соломон не се появи. Въпреки това съседите както преди забелязваха надвечер как морякът с колосаната шапка стои пред вратата на магазина и внимателна оглежда улицата.