Съдбовният кораб [bg]

— Прав си. Да. Така ще е най-добре. — Повдигна ръце и избърса лицето си сякаш се събуждаше от дълъг сън. После, без да каже нищо повече или да го погледне отново, напусна стаята.

Уинтроу гледаше втренчено подир нея. Това не можеше да се случва. В нищо от това нямаше смисъл.

— Е? — ледено попита Кенит. Студеният му син взор огледа Уинтроу от глава до пети.

Уинтроу се изправи на крака. Устата му беше суха.

— Сър, не мисля, че трябва да отпращате Ета, било то и заради собствената ѝ безопасност. Вместо това възможно най-скоро трябва да отстраним Алтея от кораба. Изгубила е разсъдъка си. Моля ви, сър, смилете се над горката жена и ми позволете да я изпратя обратно у дома. Само на няколко дни сме от Заграба. Мога да ѝ платя прехода до вкъщи на някой от търговските съдове, които вече идват в Заграба. Колкото по-рано си замине, толкова по-добре за всички ни.

— Така ли? — сухо попита Кенит. — И какво те кара да мислиш, че имаш каквото и да било право на глас относно намеренията ми спрямо Алтея?

Уинтроу стоеше смълчан, вцепенен от думите на Кенит.

— Тя е моя, Уинтроу. Ще правя с нея каквото си поискам. — Кенит се извърна от него и започна да се разсъблича. — Сега. Донеси ми риза. В момента това е единственото, което искам от теб. Не да мислиш, не да вземаш решения, не дори да ми се молиш. Донеси ми чиста риза и ми извади панталони. И ми дай нещо, с което да промия тази рана. — Докато говореше, Кенит разкопчаваше напоената си риза. Куртката му вече лежеше на пода. Без да се замисля, Уинтроу тръгна да му се подчини. Гневът, който кипеше в него, изпепеляваше всякаква мисъл. Той извади чистите дрехи, след което намери парче плат и хладка вода за Кенит. Прорезната рана беше малка и вече се затваряше. Кенит изтри кръвта от челото си и пренебрежително захвърли мокрото парче на пода. Уинтроу го взе мълчаливо. Извърна се към легена с вода и успя да се овладее достатъчно, за да проговори:

— Сър, моментът не е подходящ да отпращате Ета. Тя трябва да е тук, с вас.

— Не мисля — лениво отбеляза Кенит. Протегна китките си напред, за да може Уинтроу да закопчае маншетите му. — Предпочитам Алтея. Възнамерявам да я задържа, Уинтроу. Най-добре свикни с тази мисъл.

Уинтроу беше втрещен.

— Нима ще задържиш Алтея против волята ѝ и ще прогониш Ета на кораба на Соркор?

— Няма да е против волята ѝ, ако това те тревожи. Леля ти вече показа, че ме намира за красив мъж. С времето ще приеме ролята си до мен. Днешният малък… инцидент беше леко отклонение. Тя просто се нуждае от повече време, за да си почине и да свикне с промените в живота си. Не бива да се притесняваш за нея.