Гаснещ зрак [bg]

— Майка Тъма няма никаква власт — всички го знаем! А вашите войници… Урусандер ще се справи с тях много скоро!

— Не разбираш — каза Ендест Силан и щом го каза, осъзна, че Майка Тъма също не го разбира. — Тръгнах днес, в този град, за да потърся благоприличие. Но не можах да го намеря. Беше скрито, зад стени може би, уединено в интимни мигове и самота. — Поклати глава. — Все едно, сгреших в търсенето си. Благоприличието, което търсех, не може да се види от смъртен, може само да се почувства.

Някой излезе през тълпата пред Ендест Силан и жрецът видя магията, извиваща се около него.

Продавачът на пойни птици видя новодошлия и се усмихна.

— Криба! Чу ли? Укорен съм от най-добрия ми клиент! Забраниха ми да продавам тук повече тези окаяни твари! Та ако не бяха тези негови ревностни следовници, щях да убия всяка птица тук, напук на него!

Криба се обърна към Ендест.

— Махай се оттук, глупако. Това е търговия, не вяра. Други закони има тук, друг кодекс.

— Несъмнено — отвърна Ендест Силан. — Откажете се от магията си, сър. Намерил съм своята сила, в името на благоприличието. Би било неразумно да я предизвиквате.

Мъжът въздъхна и поклати глава.

— Тъй да бъде.

Изпъна дясната си ръка. Зеленикава мълния изригна от нея и прониза Ендест Силан в гърдите.

Той усети как го разкъса, разтърси ръцете и краката му, завихри се в гърдите му и изчезна навътре, погълната сякаш от въртоп.

Криба зяпна невярващо.

— Е, сър, нима мислите, че гняв, агресия и гордост биха имали надмощие срещу благоприличието?

Криба вдигна двете си ръце…

Стотиците клетки се отвориха рязко. Птиците излетяха в кипнала маса и се струпаха над Криба, чийто писък бързо бе заглушен под пърхащите криле.

Послушниците зад Ендест Силан до един бяха паднали на колене. Тълпата пред него беше отстъпила пред яростния вихър на освободените същества, всяка птица — оскърбление на вярата им в превъзходство. Продавачът на пойните птици се беше свил на земята, покрил лицето си с ръце.

Малко след това роякът изригна изпод платнения навес и се понесе в небето над града. Ендест усети, че си отиват, на юг — ярки, ликуващи искри.

Там където беше стоял Криба, вече нямаше нищо, дори късче плат.

Продавачът вдигна глава.

— Къде е Криба?

— Даден му беше друг шанс — отвърна Ендест. — Неочакван дар. Магията ми, изглежда, таи непредвидими дълбини на опрощение. Вече отнасят душата му, вярвам. Е, късчета от нея, може би.

— Убит!?

— Честно казано, крайно съм изненадан, че не убиха теб вместо него — каза Ендест.

Продавачът на пойни птици — кожата му внезапно бе станала по-скоро сива, отколкото черна — се олюля, обърна се и побягна в гъстия лабиринт от тунели под навесите.

Ендест Силан се обърна към следовниците си.

— Как ще обясните това — каза на коленичилите все още фигури — е без значение. Магията в обхвата ми е неподвластна за вашите умове, и за моя също. Може като нищо да е изригнала от Терондай на Цитаделата или да се е надигнала от самата земя. Може да се носи на теченията на зимния дъх или да кръжи под леда на реката. Може би обхваща самите звезди или прекрачва пропастта между живо и мъртво. — Сви рамене. — Идва лишена от вкус и от цвят, открита толкова за злоупотреба, колкото за приложения, водени от морални съображения. Идва сурова като глина от яма. Очаква скърцането на нашите несъвършенства, хвърлящите ръце и въртящото се колело, глечта на нашата самонадеяност и яростта на пещите. Днес аз не действам в името на Майка Тъма. Действам в името на благоприличието. — Помълча малко и добави: — Тъй че, станете всички, и елате с мен. Едва съм започнал.