Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 283 284 285 286 287 288 289 290 291 ... 384
Перейти на страницу:

— След това нещо имам нужда от питие — каза Бой.

— Аз също — отговори Дейзи.

Огледаха редиците еднакви къщи нагоре и надолу по улицата. — Проклетият квартал е същинска пустиня. Нито една кръчма, докъдето поглед стига. — Няма да ходя в кръчма — отговори Дейзи. — Искам мартини, а по кръчмите не знаят как да го приготвят. Говореше от опит. Беше си поръчала сухо мартини в „Кралската глава“ в Челси и получи чаша противно топъл вермут. — Заведи ме в „Кларидж“, ако обичаш. На пет минути оттук.

— Адски добра идея.

Барът на хотел „Кларидж“ беше пълен с техни познати. Бяха наложени военновременни ограничения за храната, която ресторантът на хотела можеше да продава, обаче от управата бяха открили пролука — нямаше ограничения за безплатна храна, затова бяха отворили безплатен бюфет и бяха запазили обичайните си високи цени на напитките. Дейзи и Бой се разположиха в разкошното заведение в стил ар деко и отпиваха от съвършено приготвените коктейли. Дейзи започваше да се чувства по-добре. — Докторът ме попита дали съм боледувал от заушка — каза Бой.

— Боледувал си.

От заушка боледуваха главно децата, обаче Бой се беше заразил преди няколко години. За кратко беше разквартируван у един викарий в Източна Англия и се зарази от тримата му малки сина. Беше доста болезнено.

— Каза ли ти защо пита?

— Не. Знаеш ги докторите. Никога нищо не ти обясняват. На Дейзи й мина през ум, че вече не е така безгрижна, както беше някога. Навремето не би се тревожила толкова за брака си. Харесваше думите на Скарлет О’Хара от „Отнесени от вихъра“ — „Ще мисля за това утре“. Вече не бе така. Може би съзряваше. Бой тъкмо поръчваше второто питие, когато Дейзи видя маркиз Лаутър да влиза в бара. Униформата му беше омачкана и мръсна. Дейзи не го харесваше. Откак се досети за връзката й с Лойд, Лаутър се отнасяше с нея с някаква мазна фамилиарност, като че имат обща тайна, която ги прави близки. Сега Лаутър седна неканен на тяхната маса, тръскайки пепел от пурата върху панталоните си, и поръча коктейл „Манхатън“. Дейзи веднага разбра, че замисля нещо коварно. В погледа му имаше злобен копнеж, който не можеше да се обясни само с очакването на добро питие. — Не съм те виждал от година — година и нещо, Лаути. Къде беше? — попита Бой. — В Мадрид. Не мога да говоря много за това. Шшт, нали разбираш. Ами ти? — Предимно обучавам пилоти. Напоследък, откак започнахме бомбардировките над Германия, сам летях в няколко мисии. — И това е веселба. Да дадем на германците от собственото им лекарство. — Може и така да се каже, обаче летците много мърморят.

— Така ли? Защо?

— Защото всички приказки за военните цели са пълна глупост. Няма смисъл да бомбардираме германските фабрики, понеже те просто ги строят наново. Затова се целим в работническите квартали. Не могат да заменят работниците толкова бързо.

Лаутър изглеждаше потресен.

— Това означава, че нашата политика е да избиваме цивилните.

— Именно.

— Но правителството ни уверява…

— Правителството лъже — заяви Бой. — И екипажите на бомбардировачите знаят това. На мнозина от тях не им пука, разбира се обаче други се чувстват зле. Те вярват, че ако постъпваме правилно, трябва да кажем това, а ако постъпваме погрешно, трябва да престанем.

Лаутър изглеждаше смутен.

— Не съм сигурен можем ли да говорим по този начин тук.

— Май си прав — отвърна Бой.

Питиетата пристигнаха и Лаутър се обърна към Дейзи. — А малката женичка? Трябва да имаш някаква военновременна работа. Дяволът намира работа на ленивия, както се казва.

Дейзи отговори неутрално и сухо:

— След края на блица няма нужда от жени-шофьори на линейки, затова работя за американския Червен кръст. Имаме офис на „Пал Мал“. Правим каквото можем, за да помогнем на американските военнослужещи тук.

1 ... 283 284 285 286 287 288 289 290 291 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)