Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Болката му поутихна съвсем, съвсем мъничко. Опита се да си поеме въздух. Тя я беше намалила само колкото да му даде възможност да отговори.
— Коя… си… ти?
Тя отново го сграбчи за косата, повдигна главата му и я извърна, за да погледне в очите му. Когато се наведе, ботушът на тила му предизвика пареща болка в раменете му. Не можеше да помръдне ръцете си. Лицето й се набръчка от любопитство.
— Не знаеш коя съм аз? Всеки в Средната земя ме познава.
— Аз съм… Западната земя.
Очите й се повдигнаха доволно.
— Западната земя! Виж ти, виж. Колко приятно. Ще бъде забавно — усмивката й се разшири. — Аз съм Дена. За теб съм Господарката Дена, кученцето ми. Аз съм Морещица.
— Аз няма… да ти кажа… къде е Калан. Ако искаш… ме убий… вече.
— Кой? Калан?
— Майката… Изповедник.
— Майката Изповедник — каза тя отвратена. — Та за какво, да му се не види, ми е притрябвала Изповедник? За теб, Ричард Сайфър, ме изпрати Господарят Рал, за никой друг. Един твой приятел те е издал — тя изви още по-болезнено главата му и още по-силно натисна с крак. — И ето че те пипнах. Мислех си, че може и да ме затрудниш, но ти не положи почти никакви усилия да ме позабавляваш. Ще се заема с обучението ти. Но ти сигурно не знаеш нищо за това, след като си от Западната земя. Нали разбираш, Морещиците винаги са облечени в червено, когато ще обучават някого. За да не личи кръвта прекалено много. Имам чудесното предчувствие — в мен ще попие много от твоята кръв, преди да те обуча както подобава.
Тя пусна главата му и премести цялата си тежест върху крака си, като ръката й се протегна непосредствено пред лицето му. Ричард видя, че опакото на ръката й, дори пръстите, са бронирани. Кървавочервена кожена пръчка с дължина около фут висеше свободно от китката й, завързана с изящна златна верига. Тя се полюшваше пред очите му.
— Това се нарича Агиел. То е част от средствата, които ще използвам за обучението ти — тя му се усмихна широко и изви вежда. — Любопитен ли си? Искаш да видиш как действа?
Дена притисна нещото, наречено Агиел, до тялото му. Внезапната болка го накара да изкрещи, макар да нямаше намерение да й показва колко много го боли. Всички мускули по тялото му изтръпнаха при притискането на нещото до тялото му. Мислеше единствено за това колко много иска да го няма там. Дена съвсем лекичко усили натиска, от което той нададе още по-силен вой. Чу как нещо изпука и усети, че едното му ребро е счупено.
Тя отдели Агиел от него; от мястото се стичаше топла кръв. Ричард беше плувнал в пот, едва си поемаше дъх, от очите му затекоха сълзи. Имаше чувството, че болката разкъсва на парчета всеки един мускул по тялото му. Устата му се напълни с прах и с кръв.
Дена му се ухили злобно.
— А сега, кученцето ми, кажи: „Благодаря ви, Господарке Дена, че ме обучавате.“ — Приближи лицето си до неговото. — Кажи го.
С цялата воля на ума си Ричард концентрира желанието си да я убие и си представи как мечът разсича главата й.
— Умри, кучко.
Дена потръпна и притвори очи, прокарвайки в екстаз език по устните си.
— О, това беше прекрасно отвратително видение, кученцето ми. Разбира се, ще се научиш да съжаляваш искрено, задето си го имал. Обучението ти очевидно ще бъде изключително забавно приключение. Колко жалко, че не знаеш какво е Морещица. Ако знаеше, щеше доста да се постреснеш. Това би ми доставило удоволствие — усмивката разкри красивите й зъби. — Но мисля, че ще ми достави удоволствие и твоята изненада.
Ричард продължи да си представя картината на смъртта й, докато накрая загуби съзнание.
Четиридесет и първа глава
Ричард леко отвори очи. Съзнанието му беше замъглено. Лежеше по лице върху студен каменен под, осветен от мъждукащи факли. Каменните стени бяха без прозорци и той не можеше да разбере дали е нощ или ден. В устата си имаше метален вкус. Кръв. Опита се да предположи къде може да е и защо. Когато понечи да си поеме дълбоко въздух, го преряза остра болка някъде отстрани. Цялото тяло го болеше. Всичко пулсираше. Сякаш някой го беше налагал със сопа.
В главата му нахлу споменът за преживения кошмар. При мисълта за Дена гневът му избухна. Изведнъж дъхът му секна от болката на магията. Неочакваният й пристъп го накара да се свие на кълбо и да простене, гърчейки се. Той потисна гнева си, избута Дена от мислите си. Помисли си за Калан, спомни си как тя го целуна. Болката се стопи. Отчаяно се опитваше да се концентрира върху мисълта за Калан; не би могъл да понесе повече болка. Нямаше да издържи; вече прекалено много го болеше.