Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Можеш да разчиташ на това, което казва Мин, Харайн — заяви Рафела. — Според донесенията, които съм получавала, изглежда, всичко, което тя вижда, винаги се сбъдва. А макар и тя да не го схвана, видяла е и нещо друго. — Кръглото й лице се озари от усмивка. — След като ще бъдеш наказана за това, което ще се случи тук, значи ще се съгласиш с всичко, което иска вашият Корамуур.
— Освен ако не се съглася на нищо — заплаши Харайн. — Ако не сключа никаква Сделка… — Юмруците й се свиха. Вече бе признала, че трябва да сключи Сделката. Признала беше, че Морският народ ще му служи.
— Това, което искам от вас, не е тежко — каза Ранд. Мислил беше за него, след като реши да дойде. — Когато поискам кораби да превозят хора и продоволствие, Морският народ ще ми ги дава. Искам да знам какво става в Тарабон и Арад Доман, както и в земите между тях. Вашите кораби могат да научат — ще научат — това, което искам да знам, те спират в Танчико, в Бандар Еваан и в стотици рибарски селца и градчета между тях. Вашите кораби могат да пътуват по-навътре в морето от всички други. Морският народ ще наблюдава толкова навътре на запад в Аритския океан, колкото можете да стигнете. Има един народ, Сеанчан — те живеят отвъд Аритския океан — и един ден те ще дойдат, за да се опитат да ни завладеят. Морският народ ще ме уведоми, когато дойдат.
— Твърде много искаш — промърмори с горчивина Харайн. — Знаем за тези Сеанчан, които идват от Островите на мъртвите, изглежда, откъдето не се завръща никой кораб. Някои от нашите кораби са се натъквали на техни. Те използват Единствената сила за оръжие. Искаш повече, отколкото си даваш сметка, Корамуур. — Този път поне не се запъна при произнасянето на титлата. — Някакво черно зло е надвиснало над Аритския океан. Корабите, които отплават на запад, изчезват.
Ранд усети, че го прониза мраз. Завъртя Драконовия скиптър, направен от част от сеанчанско копие, в ръцете си. Възможно ли бе да са се върнали вече? Преди време, при Фадме, те бяха отблъснати. Носеше скиптъра, за да му напомня, че по света има повече врагове от онези, които може да види, но доскоро беше сигурен, че на сеанчанците ще им трябват години, за да се съвземат след своя разгром, изтласкани в морето от Преродения Дракон и мъртвите герои, призовани да се върнат в света на живите от Рога на Валийр. Рогът още ли беше в Кулата? Знаеше, че го бяха отнесли там.
Изведнъж усети, че не може да понася повече тази тясната каюта, и се опита да отвори пречката и да стане. Пречката не искаше да се отвори. Той я стисна, дръпна рязко и тя се счупи.
— Разбрахме се, че Морският народ ще ми служи — заяви той и се изправи. Ниският таван го накара да се изгърби и да надвисне заплашително над масата. — Ако има още нещо неуговорено от вашата Сделка, Мерана и Рафела ще се разберат за това с вас. — И без да изчака за отговор, тръгна към вратата, където Дашива като че ли отново бе започнал да си мърмори.
Мерана го настигна, хвана го за ръкава и му заговори бързо и тихо:
— Милорд Дракон, най-добре ще е, ако останете. Сам видяхте какво се постигна вече с това, че сте тавирен. С вашето присъствие тук, сигурна съм, че тя ще продължи да разкрива онова, което иска да скрие, и ще се съгласи с всичко преди ние да сме дали каквото и да е.
— Ти си Сива Аджа — отвърна й той грубо. — Преговаряй! Дашива, тръгвай с мен.
Излезе на палубата и вдиша дълбоко няколко пъти. Безоблачното небе над главата му беше открито. Открито.
Чак след малко забеляза Бера и другите две Сестри, които го гледаха с очакване. Флин и Наришма се придържаха към това, което трябваше да правят — оглеждаха кораба и бреговете: града от едната страна и полудовършените складове от другата. Един кораб посред реката можеше да се окаже уязвимо място, ако някой от Отстъпниците решеше да удари. Колкото до това, напоследък всяко място бе станало опасно. Ранд така и не можеше да разбере защо никой от тях досега не се беше опитал да срине Слънчевия палат над главата му.
Мин го хвана под мишницата и той се сепна.
— Извинявай — промълви Ранд. — Не трябваше да те оставям.
— Няма нищо — разсмя се тя. — Мерана вече се залови за работа. Мисля, че е решила да ти осигури най-хубавата блуза на Харайн, а може би и следващата по хубост също. Надзорницата на вълните прилича на зайче, спипано от две невестулки.