За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
След пицата я изпратих до тях. Исках да видя записките ù от предишните игри на С.Е.Т.И., за да знам какво да вметна в поредния сценарий, когато аз водя. Забравих за това обаче още като влязохме в къщата. На стената, точно срещу вратата, беше окачена голяма картина: бряг на езеро по залез. Целият хоризонт нашарен в пурпур и мед, водата – с цвят на кръв и карамел, а люшнатата туфа тръстики бе като обляна в течно злато. Изглеждаше толкова истинско, че ми се стори, че е достатъчно да протегна ръка и слънцето ще се стече по пръстите ми.
Досущ като елфическа поема.
– Аз съм я рисувала – каза Сета. – Миналата година. Какво ще кажеш?
– О, ами… – преглътнах. – Защо не си в специализирано училище?
– И тук ще ми бъде добре! – тя се засмя.
Беше събота. Излежавах се, зазяпан през прозореца. В събота татко не мъчи печката, а отива до пекарната и купува френски кроасани. И той не е на работа, така че закусваме заедно. Най-често е досадно, той настоява да говорим за елфическото в нас… Така че не ми се ставаше.
Усетих му магията как ме проверява буден ли съм. Когато се увери, извика отдолу:
– Имаш поща!
Сигурно беше нещо важно, щом използва магия. Надигнах се.
Хората ни смятат за магически същества, макар че да си елф според мене по-скоро е нещо като да си заклет вегетарианец или на безглутенова диета. В смисъл че някои зеленчуци не ги ям и някои цветя не ми понасят. Е, всеки си носи кръста, както казват човеците. Пък и може би нашите магически способности са по-свестни от тези, приписвани на вампирите и върколаците. Тъй де, предпочитам не да хапя хората, а да мога да се любя с тях като елф (тоест божествено – така твърдят татко и лелите ми). И да имам истинско поетично дар слово. Омир е бил елф, честна дума! Като мен. Е, имаме и други, истински магии. Не са кой знае какво – малко прескачане на разстояние, малко прехвърляне на предмети, подобни неща. Четене на мисли на дребно, да можем да си оправим ушите, да познаем какво е времето утре… Само дето истинските магии са изтощителни, затова трябва да си маскирам ушите всяка сутрин. И затова ги ползваме само при важен повод.
Надвесих се от стълбите:
– Има ли кроасани?
– Да, разбира се! – Татко се засмя. – Идваш ли?
Пликът до чинията ми беше бял и най-обикновен на вид. Но адресът… Първо си взех кроасан и после го отворих.
FASA Corporation
Уважаеми господине,
Късите Ви разкази оставят приятно впечатление. За съжаление, не се интересуваме от подобен вид творчество. Смятаме обаче за възможно някои от засегнатите в тях теми и концепции да бъдат разработени до размерите на роман. Бихме желали, ако този вариант Ви устройва, да ни представите подробна разработка за подобно произведение и при евентуално одобрение от страна на редакционния екип, можем да сключим договор с Вас.
Няколко секунди сляпо се взирах в текста. Разказите ми не ги интересували. Но искат да поръчат роман. Господи, никога не съм се залавял с голямо произведение!
Ръцете ми се разтрепериха и бавно оставих писмото на масата.
– Нещо лошо? Поредният отказ? – баща ми ме погледна изпитателно.
– По-лошо. Искат ми концепция.
– Та това е чудесно!
– Мислиш ли? Дали мога да напиша роман?
– За бога, ти си елф! – Tатко небрежно ми разроши перчема. – Няма ли да идеш да се похвалиш на приятелката си?
– Щяха да ходят до Денвър, доколкото знам. При баща ù.
– Нали не излизаш с нея?
– Татко! – Езикът ме досърбя да изтърся някоя глупост, но се сдържах. – Просто приятели сме.
Няма да кажа, че със Сета бяхме станали неразделни, макар че прекарвахме изключително много време заедно. Поне четири-пет следобеда седмично обаче си гостувахме, като гледахме да редуваме къщите – да не се сърдят родителите, пък и да не се чувства някой от нас постоянно на свой терен. Не, не бяхме интимни приятели – нищо подобно. Бяхме партньори и съратници. Когато намериш някой, който все едно е другата половина от теб, хич не те интересува полът му. Или расата. Просто бяхме много пасващи си половинки.
– Нормално е да излизаш с момичета – баща ми се наведе напред. – Бих предпочел около нас да имаше подходящи елфи, но поне през лятото виждаш достатъчно…
– Да, да, моля ти се! – махнах с нахапания си кроасан. – Тази лекция я знам. Елфите не бива да се хабят с обикновени хора, защото те не са като нас. Няма да разберат дара, който притежаваме. Няма да разберат нас самите. Не биха могли да имат деца от нас. Освен това дългът ни е да продължим поколението, та значи, като му дойде времето, ще се оженя за някое хубаво елфическо момиче. Знам си урока, казах ти. Много ясно, че ще излизам и с човеци, пък ако ще и да е само за компанията. Но Сета е нещо съвсем друго.