Ковачница на мрак

Мракът не беше единствената чистота на света. Нещо гореше вътре в нея, ослепително ярко. Беше уплашило Урусандер, беше го прогонило от цитаделата му, сякаш само от присъствието й верността му към Майка Тъма бе подложена на заплаха.

„Съвсем вярно. Аз наистина съм заплаха за Майка Тъма. И за всички, готови да коленичат пред нея. Но Хун Раал е прав: не е нужно да е така.“

Слабост и страх я бяха прогонили от Карканас, а във времето след това понякога се бе забавлявала, представяйки си триумфално завръщане, със светлина, пърлеща града като очистителен огън. Окаяните речни богове щяха да се гърчат пред нея. Майка Тъма щеше да се свие от ужас, всичките й тайни щяха да се разкрият, всеки недъг щеше да е изложен на показ. Мракът в края на краищата беше място за криене. Но нещо в тези желания й се струваше странно, почти противно. Бяха останки от стария й живот в храма, започнала бе да осъзнава тя.

И все пак… кой не е познавал детство, в което в тъмното се движат ужаси? Глупаво бе да се отхвърля истината за инстинкта. Имаше сериозни основания да се страхува от онова, което не може да се види, и да не вярва на онези, които избират да останат скрити.

Азатанаи беше поднесла дар на Синтара. Силата му растеше в нея като семе на мъж в утроба. Чувстваше се изпълнена с кръв, натежала в гърдите и издута между бедрата. Но никаква умора не я обземаше. Не изпитваше голяма нужда да спи и умът й беше заситен, неподатлив на безбройните рискове, които я заобикаляха. Урусандер все още не й беше предложил официално убежище.

„Не съм върховен жрец — беше казал. — И това не е храм. По-важното, върховна жрице: не съм враг на Майка Тъма.“

Отново си помисли за бягството си от Карканас. Придружена от десетина от най-верните си приятелки, понесли само това, което можеха да носят на гръб, се бяха втурнали в нощта и околността изведнъж бе станала чужда и застрашителна. Горчивият спомен за удобствата и удоволствията на Цитаделата я жилеше и бе изпитала гняв и жлъч в душата си, душа, която все още кървеше от раните, нанесени й от жестоките думи на азатанаи.

Но мислите за мъст се бяха оказали силно гориво срещу трудностите на пътуването им през последвалите дни и тя бе усещала как силите й нарастват с всяка нова стъпка, докато Цитаделата и нейният свят се смаляваха зад тях.

Обещаният от Хун Раал ескорт така и не се беше появил и усещането й беше, че пияният глупак е изгубил контрол над положението. Нощем виждаха далечните отблясъци на огньове в гората вляво, а денем над леса надвисваха сиви валма дим. Отреклите се бяха подложени на меч и огън.

Не беше изненада за нея, когато пред очите им се появи Нерет Сор и твърдината на Вата Урусандер и видяха събиращата се около селището армия, редове и редове платнени палатки, безбройните коне, снабдителните фургони и стотиците войници, забързани насам-натам. Легионът се беше върнал и готовността, с която уволнените войници пристигаха, за да подновят стария си живот, заличи всичките й представи за некадърността на Хун Раал. А после, докато гледаше приближаващия се патрулен отряд, самоувереността й се разколеба.