Ковачница на мрак

Той помълча дълго, а после хвана юздите си.

— Нищо чудно, тогава, Шаренас Анкаду, че сме такива приятели. Взимаме този хълм с дързък щурм само за да бъдем пребити след това почти до несвяст от истините. Вятърът в тревите се надсмива над самомнението ни, а сезонът започва да ни показва студенината си. Ако бях знаел повече за теб, щях да съм заглушил всяко друго предложение освен твоето.

Тя усети как я обля топлина.

— Щях да съм смъкнала кожата от гърба ти.

— И да си направила от нея по-добър трофей.

— Носен — прошепна тя, щом срещна погледа му, — с гордост.

И тогава за миг, сякаш слънцето бе посякло през тежките облаци, годините сякаш се смъкнаха от изпитото му лице и тя видя мъжа, когото една жена бе обичала някога. Мъж отпреди войните, от когото не всички ценни неща все още бяха заличени сред насилие и измяна. И пак така мигновено всичко това изчезна и той отклони погледа си.

— Няма да си говорим повече така, Шаренас Анкаду.

— Да. Мисля, че няма. — Но думите бяха като вода, процедила се през пукнатините на камък.

— Ще тръгна сутринта. Като благородник, налага ми се да изоставя ранга си в легиона.

— Тъкмо войници като теб и Илгаст Ренд лорд Урусандер толкова цени, Кагамандра. Стоите прекрачили пропастта и през вас той вижда пътя към компромиса.

— Мислиш, че ще ми забрани ли?

— Да. Тоест, ако тръгнеш сега, на мръкване, ще уведомя командира утре сутринта. Ако в гнева си той реши за благоразумно да ви подгони, ще му кажа, че си поел към Карканас.

— Защо не напуснеш заедно с мен, Шаренас?

— Не. Твърде много от нас, предпазливите съветници, изведнъж напуснали Урусандер, ще го уязви и неравновесието ще отвори пролука за поддръжниците на Хун Раал.

— Урусандер няма да позволи да бъде дърпан от глупци.

— Той е стар, Кагамандра. Не телом, но духом. Виждаме ежедневно как нерешителността му го поразява като пристъп на болест и как непрекъснато излиза навън от командната палатка — а тази палатка сама по себе си е преструвка, опасна при това, след като отстъпва крепостта си на онази белокожа вещица — излиза навън и дълго гледа знамето на легиона. — Помълча и добави: — Не мога да предположа какви мисли го обземат в тези моменти, но те все пак ме безпокоят.

— Изглежда, че цени присъствието на Серап — подхвърли Кагамандра.

— Да. Тя остава най-малко неприятната от курвите на Хун Раал. Но лесно се забравя, че стои близо до Хун Раал, по простата причина, че тя също е от рода Исгин.

Кагамандра изсумтя.

— Власт в легиона и имението им възстановено, така ли? Да, виждам как тези две желания вече са преплетени.