Ковачница на мрак

— Има причина Финара Стоун все още да не си е намерила съпруг.

— Виждам нещо своенравно в погледа й, вярно.

— Тя не копнее за мъж, братовчеде — изсумтя Фарор. — По-скоро за жена. — Погледна го отново. — Не знаеше ли това?

Изненадата на лицето му се смени с усмивка.

— Виж, това вече е предизвикателство.

Фарор Хенд се изправи и се приближи до него.

— Спинок, чуй ме. Тя иска да си играе с теб. Не си първият мъж, когото е дразнила. Но страстта й е към меки гърди в ръцете й и влага между краката. Дърпа се от небръсната целувка и жадува за кадифени устни.

— Ще остържа всяко косъмче от лицето си и ще я заблудя в тъмното.

— Заслужаваш нещо повече от това да те използват.

— Оттук и слабата ми решителност, братовчедке.

— Отдай се на това тогава.

Сграбчи го за тила и притисна устните си в неговите. Чу го как изпъшка, а след това се отдръпна. Фарор отново се доближи и посегна с лявата си ръка между краката му, стисна го и усети топлината му през коприната.

Спинок я хвана за раменете и твърдо я избута назад.

— Не, братовчедке.

— Мислеше ли, че съм глуха за поканите ти, Спинок?

Той поклати глава.

— Мислех, че само играехме. Игра без риск за развръзка. Фарор, съжалявам, но това не може да бъде.

Тя се отдръпна, а след това се обърна да затегне каишките на торбата си. Отвърна му, без да го погледне:

— Развръзката е най-малкият риск в подобни игри, Спинок, когато с всеки ход парираме в стратегии на страстта.

— Любима братовчедке, не ме разбирай погрешно. Ако не бяхме братовчеди, щях да съм си спечелил ругатните на всеки тайст затова, че те отнемам от годеника ти, затова, че използвам тялото ти по всякакъв възможен начин.

Тя се помъчи да забави дъха си и се изруга наум за учестения си пулс. Всяка болка беше блажена и същевременно мъчителна. Все още усещаше устните му, притиснати в нейните, и лявата й ръка оставаше влажна от потта му.

— Това, което направи току-що…

— Всяка игра става сериозна, Спинок, рано или късно. Да видим сега как ще отстъпиш припряно, братовчеде, и ще покажеш неочаквана решимост.

— Отстъплението ми показва обратното, братовчедке. Капитанът ни чака теб все пак.

Тя се обърна и го изгледа с гняв.

— В игрите на любов, братовчеде, всички играем, за да нараним.

— Горчив възглед, Фарор.

— Нима? Какъв по-голям кураж от признанието в любов? Когато дуелът стигне до изтощение, единият или другият трябва да свали гарда и да се усмихне, щом види как изтича собствената му кръв. После идва въпросът: ще се доближи ли наранилият, за да долепи език до тази рана?

— Не. Ще обърне меча срещу себе си, братовчедке, за да влее и своята в червения поток.

— И тъй, играта свършва с обещание за белези. — Тя поклати глава. — Е, продължавай да играеш, братовчеде, и не мисли за мен.

Той се отдръпна от прага, тъжен и смутен.

— Сбогом и лек път, братовчедке.

— И на теб.

Щом се махна, тя затръшна вратата и се смъкна тежко на нара. „Кръвта потича чиста и всяка капка е сълза. Играта е изгубена в мига, в който забравиш, че изобщо е игра. Да чуеш песента на любовта е все едно да оглушееш от хор на глупци!“ Избърса мокрите си страни и продължи приготовленията си.