Ковачница на мрак

— Нищо чудно, че Хун Раал не е тук.

— Вие последна сте говорили с него, висша жрице. Какви са плановете му?

— Плановете му? Объркани, струва ми се. Тоест не може да не гледа на определени елементи, извън благородниците и техните Домашни мечове, като на заплаха. Мисля, че е отишъл при легиона Хуст, за да се опита да преговаря.

— Торас Редоун най-вероятно ще го арестува веднага — изсумтя Урусандер. — Дори ще го екзекутира.

— Куражът на Хун Раал е несъмнен, милорд, и в негова защита, той наистина вярва, че действа в интерес на Куралд Галайн. Искрено жадува да ви види на трона до този на Майка Тъма.

— Ще го смачкам, висша жрице. Стига да доживее да се върне при мен.

В това обещание имаше желязна твърдост.

— Сър, имам нужда от място за размисъл. Това преображение в мен е по-дълбоко от цвета на кожата ми. Суетата втръсва. Също и светската амбиция. Когато се изправя пред моята сестра Висша жрица, боя се, че ще съм се превърнала в нейно изкривено отражение. Имаше отрова в сърцето ми и няма да бягам от тази истина.

Той се надигна от стола.

— Този разговор за магия ме притеснява. Имате цитаделата ми, висша жрице. Аз ще отида в командната ми палатка в лагера на легиона.

— Разбирам, че лейтенант Серап е тук. Тя ще знае повече за плановете на Хун Раал.

— Тя твърди обратното.

— Вярвате ли й?

Той присви очи.

— Започвам да се чудя на кого да вярвам. Съветниците като че ли се развъждат като паразити около мен и колкото повече стават, все по-малко им се доверявам.

Тя наведе глава.

— Ще остана в цитаделата, милорд, и няма да ви търся навън.

Усмивката на Урусандер бе иронична, но той я остави без повече думи. Мина известно време, докато тя разбра иронията му и неказаното зад нея. „Защо не направи същата клетва в Карканас преди седмица?“ В учтивостта си не бе изрекъл този въпрос, но тя знаеше, че тази учтивост бе повече, отколкото заслужаваше.

Малко бяха сенките в стаята и мракът се свиваше боязливо навсякъде, където можеше — тези подробности шепнеха като благослов през мислите й. Дал й беше крепостта си, но нищо не беше казал за убежище. Синтара се зачуди дали не я търсят врагове, за да я наранят. По въпроса с доверието не беше по-различна от Урусандер.

„Навярно точно това би могло да ни свърже.“

„Жалко, че Оссерк не е тук.“ Беше чула, че е прекрасен на външност мъж, но уж слаб духом. Полезно съчетание общо взето.

Синтара бе измолила време и място за размишление и молбата бе скромна в своята искреност. Мъчеше се да отхвърли влиянието на стари омрази и злост, но собствените й мисли, докато бе говорила с Урусандер, отново и отново се връщаха в ума й. „Мрак и светлина… както дясната ръка се противопоставя на лявата.“