Ковачница на мрак

— С малко късмет тази нелепа война ще е свършила дотогава. Нима не се прекланяме все още пред волята на Майка Тъма? Лорд Урусандер скоро ще тръгне и можеш да си сигурен, че ще се погрижи да бъде въздадено правосъдие над убийците, които действат от негово име. С острието на меча си ще сложи край на безумието.

— А Хун Раал?

Нямаше отговор на този въпрос. Местонахождението на капитана оставаше неизвестно. Дори братовчедката Серап не можеше да каже къде е отишъл Хун Раал. След дълго мълчание тя въздъхна.

— Ще се изправи пред Урусандер, или пред гнева на благородниците. Ще поеме ли отговорност за този окаян погром? По-скоро се съмнявам. Освен това той не е единственият капитан, действащ на своя глава из страната.

— Напълно е възможно събитията да са се разиграли извън неговия контрол — отстъпи Кагамандра. — И всъщност легионът да се е разцепил и дезертьорски елементи да са се възползвали от хаоса.

— Избрала съм мястото си в това — заяви Шаренас. — Ти също трябва да го направиш, приятелю.

— Никое псе не е толкова глупаво, че да застане на пътя на нападащ глиган. Но в това тъпите животни показват повече ум от мен. Вярвам, че ще се върна в Блещукаща съдба и с това ще приключа с тази гонитба на годеницата си. — Усмивката му би трябвало да е лукава, заподозря тя. Но се получи горчива гримаса. — Ще я догоня, макар и само за да й кажа, че не трябва да се страхува от мен. Че усърдието ми винаги е било доблестно, и ще покажа, че старателното ми отчуждение е жест на уважение. Макар и да си стиснем ръцете в деня на бракосъчетанието, никаква друга неприятност няма да последва от допира ми.

— Кагамандра Тюлас, научил си се да цениш вкуса на собствената си кръв.

Лицето му помръкна и той извърна поглед. Ръцете му бяха побелели на рога на седлото.

Загледана отново към фургоните долу по пътя и усетила как леденият вятър запълзява като змии под дрехите й, Шаренас потръпна и рече:

— Приятелю. Наистина я погледни в очите и кажи нещата, които би искал да й кажеш. Не мога да гадая за отговора й извън това, което щях да изпитам аз, ако бях на нейното място. А това, което бих изпитала аз, е гняв и унижение. Ти я освобождаваш да обича други мъже и смяташ това за щедрост. Но всички жени искат да бъдат желани и обичани. За мен саможертвата ти е егоистична.

— Но тя е тъкмо обратното!

— Готов си да превърнеш брака в мъченичество. Да поискаш от годеницата си не любовта й, а съжалението й. Какво ще стои твърдо на такива основи? Виждам и двама ви на колене, с гръб един към друг, всеки обърнат към врата, през която копнеете да преминете, но сте заключени заедно от греховете на воля и гордост. Тя няма да приеме тази твоя безчестна подкана, защото това би могло само да потвърди собственото ти чувство за нищожност — такъв избор за една жена идва след години тежък живот в прегръдките на безчувствен мъж. Взимането на любовници е отчаяно търсене на неща, които малцина биха дръзнали да назоват. Превърнеш ли това предложение в неин сватбен дар, ще я пронижеш дълбоко в сърцето.